Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

— Какво мога да сторя, Лю? — прошепна най-сетне тя. — Той беше тук, уби двама от хората ми, уби и Цезар…

Кроукър усети ударите на сърцето си в гърлото.

— Но това не е всичко, нали, Маргарет?

— Не — поклати глава тя, гласът й се превърна в дрезгав шепот. — Интересуваше се от Франси, заплашваше, че ще я убие… По очите му разбирах, че нито за миг няма да се поколебае… Господи, нищо чудно, че детето е толкова изплашено! — имението тънеше в напрегната тишина. Онази, в която се трупат електрическите заряди на приближаваща се буря…

— Беше я натъпкал с лекарства — продължи глухо Маргарет. — А после я беше окачил с главата надолу в стаята и, специално за да я видя… Когато това стана, отидохме в хола и седнахме да чакаме позвъняването… Каза, че Дом ще се обади и аз трябва да си уредя среща с него. Без присъствието на охраната от ФПЗС… Това беше лесно, защото и Доминик го искаше… Вече му бяха казали, че Тони бие Франси… — в кехлибарените очи се появи уплаха, зениците им придобиха стъклен блясък.

Кроукър се обади едва когато разбра, че тя няма сили да продължи:

— А после Робърт те принуди да го заведеш при брат си, нали? Чак там, в Минесота…

— Господи, ако знаеш как се чувствах! — прошепна тя и главата и безсилно клюмна. — Той ме превърна в свой съучастник! Съучастник в убийството на собствения ми брат!

Гоунт чакаше в един мръсен бар, разположен в покрайнините на Чайнатаун. Пред него имаше чаша „Джак Даниелс“, настроението му беше като на човек, готов да се хвърли в Потомак. Съществува ли наистина смърт от замърсяване, питаше се той. Разбира се, че съществува: смърт от радиацията на плутоний, радон и радарни лъчи, на микровълнови фурни и далекопроводи с високо напрежение… Кой казва, че животът в провинцията е по-здравословен от този в големия град?

Беше заел едно от сепаретата в дъното на заведението, зяпаше кафявата течност пред себе си и обмисляше положението. Пълна безизходица!

Знаеше достатъчно подробности за проекта „Чи“, за да се стресне от това, което му обясни следователят от Пентагона Дейвид Мънч. По всяка вероятност този проект все още е в началната си фаза, но това означаваше едва ли не всичко… От „намираме се в задънена улица“ до „готови сме да започнем серийно производство още следващата седмица“… Отдавна подозираше, че в общи линии проектът „Чи“ се покрива с разработките на „Хайротек“ на компютрите от поколението „Кошер“. Както винаги далновиден, Никълъс се зае с разработката на своя собствен проект още в момента, в който се разбра, че офертата му за закупуване на „Хайротек“ ще бъде отхвърлена. От ограничената информация, появила се вътре в компанията „Сато-Томкин“, Гоунт все пак разбра, че „Чи“ ще бъде далеч по-добър от първите разработки на „Кошера“.

По това време на деня — някъде между вечерята и сериозния запой, заведението беше препълнено. Въздухът тежеше от миризмата на бира и тютюнев дим, цветовете се стопяваха, чувството за време и място изчезваше. Атмосфера, особено подходяща за посетителите на дупки от тоя сорт… А настроението на Гоунт беше такова, че тук се чувстваше съвсем като у дома си…

Дали Никълъс действително е отмъкнал част от програмните елементи на „Кошера“, или някои хитро го е натопил пред Комисията за икономическа стратегия на сенатора Рене Бейн? Може би този някой е самият сенатор, а може би Никълъс просто е най-удобната жертва на една предварително избрана стратегия…

Пред извития като подкова бар се тълпяха мъже в тъмни чиновнически костюми и жени с официални рокли или строги панталони. Всички говореха едновременно, викаха и се смееха. Атмосферата беше шумна и непринудена, в сърцето на Гоунт се промъкна лека завист. Много упорито се стараеше да не мисли за майка си.

Знаеше, че в крайна сметка няма значение кой от вариантите ще се окаже верен. И в двата случая Макнотън ще бъде прав, настоявайки той незабавно да напусне „Сато-Томкин“ и да прекъсне всякакви контакти с Никълъс. Технически погледнато, той вече затъваше в бъркотията, тъй като Комисията му беше връчила призовка. Но беше достатъчно врял и кипял в света на политиците, за да дешифрира безпогрешно посланието на Макнотън: напусне ли веднага, верният приятел все още ще бъде в състояние да го измъкне. До първото заседание на комисията в началото на следващата седмица имаше малко време, но то щеше да бъде достатъчно за старата лисица да натисне където трябва. След изтичането на това време обаче Гоунт ще се окаже сам със съдбата си. Изправи ли се пред комисията, Макнотън ще бъде безсилен да му помогне. И тогава наистина ще потъне заедно с кораба.