Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Танжинското му око се отвори.

Направи връзка с „кокоро“, умът му започна да пулсира в такт със заклинанието на Акшара, научено от Канзацу — неговия пръв „сенсей“ и непримирим враг…

Но нетърпимата топлина отново го връхлетя, в ноздрите го удари миризма на дървесна жар, косата му сякаш пламна, а кожата зацвърча… Камбанният звън и зелената светлина — неговата връзка с Челесте — потрепнаха и започнаха да се отдалечават. Атаката на месулета беше изключително мощна.

Тук Акшара беше безполезна. Мъжът с неговото лице направи две широки крачки, наведе се над него и го изправи на крака.

Точно в този миг го осени прозрението. Прекъсна заклинанията, заряза всичко научено за Акшара и се вслуша в камбанния звън.

От окото на танжина струеше сила, той вече беше в състояние да се защитава. Откъсна се от ръцете на месулета и нападна с бърз удар „атеми“. Противникът му с лекота го блокира. Тогава Никълъс се отказа от айкидо, отпусна се на четири крака и нанесе саблен удар в дясното му бедро. Месулетът отговори със светкавично „хвърчило“, серията от удари почти парализира рамото на Никълъс.

Но той вече знаеше каква е правилната тактика. Отпусна тежестта си върху коленете, стрелна се наляво и нагоре, протегнатата ръка на месулета попадна между мазолестите ръбове на дланите му. Всеки друг би получил тежка фрактура, но противникът му се оказа изключително опитен. Тялото му се завъртя с невероятна бързина, извитата назад ръка бързо се оказа в неутрална позиция. А другата се стрелна със страшна сила към незащитените бъбреци на Никълъс.

Извито надясно, в класическата войнска стойка, тялото на Никълъс не беше в състояние да се защити. Единственият изход за него беше атаката. Кракът му се стрелна назад и встрани, към слабините на противника. Ударите попаднаха в целта си почти едновременно, двамата се стовариха на пода. Но Никълъс се оказа по-бърз. Претърколи се встрани, кокалчетата на десния му юмрук се стовариха върху челото на месулета в класическия парализиращ удар „туан-чуан“.

Главата му рязко се дръпна назад, но не успя да избегне клещите на яките крака, които се стегнаха около врата му. Получи тежък удар в стомаха, направи опит да се претърколи встрани, но беше зашеметен от юмрук в челюстта.

Политна назад, в следващия миг дясната му ръка се оказа извита, костите заплашително пропукаха. Болката беше непоносима, ситни капчици пот избиха по челото му. Лявата му ръка отчаяло задраска по пода, пръстите му изведнъж уловиха крака на счупения стол. Вдигна го и с цялата си сила го стовари в слепоочието на месулета, малко над ухото.

Онзи изстена, хватката му се разхлаби. Никълъс светкавично се освободи, скочи на крака и нанесе съкрушителен ритник в гърдите му. Съзнаваше, че разполага с броени секунди, за да убие противника си. Вече беше убеден, че не може да надделее при равни условия — врагът притежаваше огромен заряд от психическа енергия. Прибегна до удар „атеми“ с ръба на дланта, насочен в основата наноса. Той трябваше да натроши костиците там и да ги вкара дълбоко в мозъка. Смъртоносен удар, за който е необходима пълна съсредоточеност. Използва се само когато човек се намира в смъртна опасност и знае, че не успее ли, неминуемо ще се превърне в труп…

Никълъс беше сигурен, че притежава решителността и убеждението за нанасянето на този удар, знаеше, че няма друг избор.

Въпреки това ръбът на дланта му спря на сантиметър от лицето на противника, ръката му увисна. После мускулите на китката започнаха да се гърчат, сякаш я беше пъхнал в живи въглени…

Зашеметен и уплашен, Никълъс продължаваше да се съпротивлява с торса си. Постепенно цялото му тяло започна да се тресе и може би точно това го спаси. Левият му крак конвулсивно се насочи към тялото на противника, това беше просто едно освобождаване на галваничната енергия в мускулите, напълно неосъзнато, случайно… Но ръбът на обувката му попадна в бедрото на месулета, при това точно в нервния възел, който командваше долната част на тялото му.

Месулетът се строполи на пода, психическите му усилия се разфокусираха, вцепенението бързо започна да напуска тялото на Никълъс. Ръбът на дланта му се стовари в челото на противника, точно между очите. Там беше центърът на концентрацията. Погледът на месулета започна да помътнява, зениците почти напълно изчезнаха. Никълъс моментално почувства облекчение, гърдите му дълбоко поеха кислорода от въздуха. Но дори на прага на безсъзнанието месулетът продължаваше да излъчва психическа енергия, Никълъс си даде ясна сметка, че разполага с броени мигове.