Ерик Лустбадер - Завръщането на нинджата (Част II)

Камбанният звън беше стихнал, зелената светлина на пролетта я нямаше. Всичко свърши.

— Последни инструкции?

— Ще заловиш Робърт и ще ми го доведеш! — отсече Лилехамър.

— От Япония? — вдигна вежди Кроукър. — А формалностите?

— Формалностите ги остави на моите хора.

В стаичката вонеше на застоял цигарен дим и страх, съвсем като в килия за разпит. Но това беше само едно малко складче с остъклени стени, разположено в приземието на Националното летище на Вашингтон. Лилехамър беше уредил да се срещнат тук, далеч от любопитни погледи.

— Значи го докарвам тук — повтори Кроукър, сякаш за да се увери, че не е станала грешка.

— Точно така — отвърна Лилехамър и го изгледа с присвити очи. — Получи ли всичко необходимо в хотела?

— Да. Удостоверения за самоличност, паспорти, йени и долари… Разписка за предплатена стая в токийски хотел.

— Оръжие?

Войникът винаги си остава войник, помисли Кроукър, вдигна протезата си и каза:

— Това ми стига.

Ноктите от титан зловещо изтракаха.

— Хубаво — кимна Лилехамър.

Кроукър започна да се обръща към вратата, после изведнъж му хрумна нещо.

— Искам да ти задам един въпрос — рече. — Защо не ми каза, че знаеш кой е убиецът на Доминик Голдони?

На онзи дори окото му не трепна.

— С кого си се срещал? — спокойно попита той. Въздухът в стаичката наистина не се дишаше. Сигурно вентилацията е повредена, помисли си Кроукър.

— Няма значение — изръмжа той и заплашително доближи лицето си до Лилехамър: — Май ме взе съвсем за шаран… Да не би да мислиш, че съм зарязал информаторите си?

— Подробностите не те засягат! — отсече Лилехамър. — Не зная какви мухи ти бръмчат в главата…

Кроукър насочи показалец към белезите по лицето му:

— До Дук ли те разкраси така? Резбовал те е като ритуална маска, сега страшно много ти се иска да му върнеш номера… Нали така?

— Достатъчно! — процеди заплашително Лилехамър. Затваряй си устата и си гледай работата! Иначе ще стане лошо!

— Не ме е страх от теб — изръмжа Кроукър.

— Значи си глупак!

— Не съм — поклати глава Кроукър, устните му се разтегнаха в хладна усмивка: — Просто се подготвям за някои неща… Знаеш ли как се ходи заднешком? Не, нали? Е, по време на службата си в Ню Йорк често го правех… Иначе рискувах да получа нож в гърба… Не от ръбовете, които си преследвал ти, а направо от отдел „Кадри“ на Вътрешното министерство… От някой задник, докопал се до чин капитан и стола на районен началник; от някой нетърпелив кариерист, действащ по политически указания, изобщо от всеки, с когото съм работил или за когото съм работил… Разбира се, и ние гледахме на работата мекото, търсехме начин да отърколим зад гърба си шестте скапани дни от седмицата… Само едно искам да ти кажа — с течение на годините човек се научава да следи насочения в гърба му нож, овладява всички хватки на самозащитата…

Лилехамър въздъхна и примирително вдигна ръце.

— Окей, дай да не стигаме до крайности… — отмести поглед от лицето на Кроукър, после отново го върна там: — По дяволите! Наистина искам да ми доведеш този мръсник! В това отношение не съм те лъгал… Да, познавам го… От Виетнам… Беше един от тримата, които ме затвориха в клетка и ме изтезаваха… И наистина направиха това! — пръстът му докосна за миг горната устна… — Второто копеле беше един напълно откачен тип на име Майкъл Леонфорте Дезертьор в Лаос. Изпратиха ме да го арестувам… Леонфорте ръководеше банда нунги — членове на планинско племе, живеещо на границата между Виетнам и Лаос. По-късно към него се присъединили още двама — един бабаит на име Рок и приятелчето му До Дук…

Потръпващ от силата на спомените, Лилехамър несъзнателно започна да крачи напред-назад.

— Рок ме обработваше, другите гледаха… Задаваше ми въпроси, на които аз не желаех да отговарям… — очите му се отместиха встрани, раменете му леко се повдигнаха: — Сам виждаш резултата… Както и да е. Просто нямах късмет. Никой не дойде да ме спасява… Резбоваха ме на спокойствие, после ме опаковаха като вързоп и ме върнаха обратно… Като предупреждение за моите началници, мамка им!…

Помълча малко, после потропа с крака, сякаш за да ги стопли:

— Това беше отдавна, но аз не мога да го забравя… После видяха сметката на Доминик… Един поглед ми беше достатъчен, за да разбера кой го е сторил… Мръсникът До Дук, нает от Чезаре — брата на Майкъл Леонфорте и главен съперник на Голдони!

— Какво се крие зад вендетата между фамилните Голдони и Леонфорте?