Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Купих ви пистолет — нелюбезно промърмори той. — Можете ли да го използвате?

— Мога, но предпочитам да се въздържа. Не обичам огнестрелни оръжия.

Шиндо изсумтя, размаза с ток фаса си и веднага запали нова цигара.

— Това тук е Сайгон — промърмори той, — няма нищо общо с Япония. Дори пеленачетата трябва да имат оръжие… — На лицето му се изписа неподправено отвращение: — Какво ще направите, когато ви тикнат някой пищов под носа?

Никълъс беше не само нинджа, но и танжин — член на една затворена общност, в която се влиза единствено по силата на наследени качества. Притежаваше умения, които многократно надхвърляха силата на бойните изкуства и бяха родени векове преди тях. Същността на Тао-тао се нарича „кокоро“ — мембраната на живота. Пулсацията на тази мембрана ражда невероятна психическа мощ — така, както движението на атома в реалния свят дава живот на всичко — светлина, топлина, енергия… В основата на уменията на танжина лежи едно могъщо, почти магическо качество — превръщането на мисълта в действие.

Учението Тао-тао съдържа две основни положения — Акшара и Кшира. Пътят на Светлината и Пътеката на Мрака. Никълъс получи подготовката си според Акшара, но някогашният му сенсей Канзацу тайно беше заложил в душата му и определени прийоми от Кшира. Векове наред танжините са вярвали, че само онзи, който владее и двете страни на Тао-тао, може да постигне истинско съвършенство. Стотици измежду най-способните от тях са правили подобни опити. Но тъмната страна на това сложно изкуство неизбежно е вземала превес, бавно и неусетно завладявала душата на всеки, дръзнал да я опознае, превръщайки го в кръвожаден звяр. Затова постепенно престанали да я преподават, Кшира била обречена на забрава.

Колкото по-дълбоко затъваше Никълъс в тайните на Акшара, толкова по-привлекателна му се струваше Кшира. Защото бавно прозря, че Пътят на Светлината страда от съществени недостатъци. Постепенно стигна до убеждението, че някога, още в зората на човешката цивилизация, двете половини на Тао-тао са били едно хомогенно цяло, а учението — далеч по-могъщо. Но някъде през вековете Кшира е успяла да се измъкне от контрола на съзнанието и се е превърнала в демонична сила.

Стотици, а може би и хиляди години целта на танжините е била една — да постигнат състоянието Шукен — Абсолютното Превъзходство. Именно Шукен е съвършеното сливане на Акшара и Кшира. Без него неизменно се стига до разруха на психиката, Кшира взема своето. Дори и от най-дисциплинираните умове. Именно така намери гибелта си и Канзацу, смазан от огромната злокобна мощ на Кшира…

Но нима Канзацу беше планирал подобна съдба и за Никълъс? В главата му положително беше заложена бомба със закъснител, готова да го унищожи… Това беше причината, поради която Никълъс отчаяно се стремеше да постигне Шукен, да разкрие неговата тайна…

Но това състояние беше почти изцяло илюзорно, можеше да се постигне единствено чрез „корьоку“ — Силата на Прозрението. Никълъс беше чувал, че Микио Оками владее „корьоку“ и именно чрез него е успял да постигне пълната си власт над всички кланове на Якудза. Затова искаше да го открие жив и здрав, искаше да направи всичко възможно да го държи в безопасност. Защото единствено от него можеше да научи тайната на „корьоку“ и чрез нея да достигне до Шукен.

— Махни пистолета, имаш други грижи — каза на глас той, отново усетил неприязненото отношение на Шиндо.

Детективът запали цигара от фаса на предишната, лицето му беше затворено и непроницаемо като на Буда. Оръжието изчезна с лекотата, с която се беше появило. Личеше, че този човек умее да борави с пистолети…

— Имал ли си приятели по време на войната? — попита Никълъс, опитвайки се да осъществи някакъв контакт с частното ченге. Шиндо продължително го изгледа сред облаци дим. Беше се облегнал на мръсната стена и приличаше на сводник в гаден бардак.

— Познавал съм разни хора — промърмори той и издуха облак дим през ноздрите си. — И от двете страни… Това сигурно ще ви изненада…

— Не съвсем. В бизнес като твоя…

— Значи имате основателни причини да не ми вярвате…

Ето каква била работата. Шиндо е изтълкувал пристигането на Никълъс като израз на недоверие в способностите му.

— Ако наистина беше така, веднага щях да анулирам договора между нас — отвърна Никълъс.

Раменете на Шиндо се отлепиха от стената, интересът му видимо нарасна.

— А вие какво знаете за войната?