Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Една фигура се отдели от насрещния тротоар, прекоси улица „Нгуен Трай“ и се насочи към входа на хотела. Никълъс остави бутилката с бира, хвърли механичен поглед на часовника си и обърна гръб на прозореца.

Беше точно полунощ.

— Нямаме време за спорове — твърдо каза той. — Хайде, Шиндо, изчезвай!

Човекът му се беше появил.

Заемайки добре заучена поза, Наохиро Ушиба се изправи пред ослепителните прожектори на камерите и многобройните въпроси, с които журналистите го засипваха постоянно след скандала през 1992 година, разкъсал на парчета непристъпната стена на японската политическа, икономическа и бюрократична инфраструктура.

Ушиба беше дайжин, министър на най-могъщата държавна икономическо-политическа организация в Япония — Министерството на търговията и индустрията, известно повече със съкращението си „МИТИ“. Именно „МИТИ“ беше в основата на икономическото чудо след войната, именно неговите опитни екипи от служители изградиха приоритетните програми за развитие на японската промишленост и създадоха съответните данъчни и експортни облекчения за големите търговско-промишлени конгломерати. Скандалите следваха един след друг, почти всяка седмица. Последният от тях засегна агонизиращата реформа на стари политически съюзи и всичко изглеждаше пред разпадане.

Тридесет и девет години след образуването на Либерално-демократическата партия в Япония светът вече не беше същият. Тогава ЛДП се бореше за бъдещето на страната, единствените й алтернативи бяха комунистите и социалистите. Поредица министър-председатели на ЛДП действаха в тясно сътрудничество с дайжините на „МИТИ“ и превърнаха страната в истински икономически колос. Но тези почти четири десетилетия безконтролна власт се оказаха пагубни за самата партия. Нейните висши функционери се превърнаха в закостенели и корумпирани въжеиграчи. На последните избори се случи и неизбежното — ЛДП изгуби властта. Може би наистина й беше време, мислеше Ушиба.

Дойде ред и на „МИТИ“: обществеността искаше прозрачност и внимателно разследване на дейността му. Двама от заместник-министрите бяха уличени в приемане на подкупи от големи производители на електронни компоненти. Ушиба, твърдо решен да запази това, което беше останало от морала и авторитета на повереното му ведомство, моментално уволни провинените и разпореди публично разследване. Решителните му действия впечатлиха дори жадната за сензации преса, значително намалиха желанието й да го разкъса заедно с останалите. Но гафът си беше гаф, вестниците изследваха под лупа всички действия на „МИТИ“, не минаваше ден без материал, свързан с министерството.

Въпросите, на които обществеността очакваше отговор, бяха изключително трудни.

— Как ще обясните участието на „МИТИ“ в изкуствения бум на недвижимата собственост през 80-те години, довел банките и икономиката до ръба на банкрута? — зададе първия от тях някакъв репортер.

— Идеята за поскъпване на японската недвижима собственост беше добра, ние внимателно я изследвахме, преди да й дадем зелена улица — спокойно отвърна Ушиба. — През осемдесетте години йената беше много силна, икономиката ни се задъхваше от високите цени на недвижимата собственост в чужбина. Повишението на вътрешните цени беше отличен начин за съживяване на инвестициите вътре в страната.

— Какво ще кажете за слуховете, според които икономическата политика на страната се диктува от определени членове на Якудза? — попита друг репортер. — Имам предвид конкретно Акира Шоза, който по всяка вероятност вече е запълнил вакуума във властта, оставен след изчезването на Микио Оками…

Ушиба сдържано се прокашля. Стройното му мускулесто тяло беше увенчано от съвършена глава, чиято красота би могла да се приеме и за малко женствена: Но за разлика от европейската история, в Япония хората с подобна външност са били възприемани като герои. Наричали са ги „бишонен“ — млади красавци, съществуващи под покровителството на някой влиятелен човек от благородническо потекло.

— Вие, уважаеми представители на печата, отлично знаете, че Акира Шоза е оябун на клана Кокоро-гуруши. Само по себе си това име е смешно и доказва примитивния манталитет на Якудза. Преведено на ясен език, то означава „болезнено“… Докато самата думичка „якудза“ означава губеща ръка на хазарт… Сами виждате, че в средите на нашата организирана престъпност съществува определена склонност към самобичуване, неосъществен стремеж към някакво наказание за живота извън закона…