Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Откачен бандит! — изсумтя Ушиба. — Тръгнал да убива Никълъс Линеър само за да стане негова жертва!

— Погледни на този факт от добрата му страна — продължаваше да се усмихва Шоза. — Без него Вътрешният съвет на Кайшо е далеч по-приятна компания!

— Може би си прав — сви рамене Ушиба и седна на мястото си. — Поне защото с издигането на Таши Шидаре за оябун вие с Тетцуо Акинага ще държите далеч по-здраво юздите на клана Ямаучи… — лицето му се сбърчи, очите му се сведоха към млякото: — Но трябва да направите така, че Линеър никога да не разбере кой е преследвал жена му по време на фаталния инцидент. Защото научи ли, че това е бил човек на Козо, положението ни ще стане доста тревожно. Той няма да отмъщава само на клана Ямаучи, а на всички Якудза… Добре знаем какво е отношението му към тази организация. Чрез политиците, на които плащаме, ние можем да държим под контрол полицията, но с Линеър не е така… Той е човек, който може да ни унищожи и сам…

— Направихме всичко необходимо Линеър да не разбере истинската причина за катастрофата — изръмжа Шоза. — Шофьорът на камиона знае точно толкова, колкото е съобщил на полицията. В показанията му никъде не се споменава за бялата тойота. Дори Танцан Нанги няма представа, че съпругата на Линеър е била следена. А и защо да има? Всички знаем, че Козо беше луд. Какво би спечелил от проследяването й?

— Много просто. Научава за връзката между Оками и Линеър и поставя жената на американеца под наблюдение с надеждата, че тя ще го отведе до него…

— А кой е бил мъжът, с когото се е срещнала и с когото е прекарала нощта в един токийски хотел?

— Любовникът й — промърмори Ушиба, без да отделя поглед от чашата с мляко. — Шеф на някаква рекламна агенция… И двамата бяха напълно невинни.

— Да, ама ние не го знаехме… Козо вижда един американец, който пристига в Токио и отива при Танцан Нанги направо от летището. Това го прави безкрайно подозрителен, просто защото вече знае за американските партньори на „Годайшу“.

— Не подозрителен, а параноичен — отбеляза Ушиба с нескрито презрение в гласа.

— Във всяко подозрение присъства и известна доза параноя, нали? — Шоза се замисли за миг, после поклати глава: — Във всеки случай жената на Линеър е забелязала бялата тойота по петите си и е изпаднала в паника…

— Което означава, че смъртта й е плод на нещастна случайност, така ли?

— Нищо подобно — отвърна Шоза. — Ако се замисли човек, ще стигне до единствено правилното заключение: вина за смъртта й носи самият Линеър. Начинът му на живот я уби… Тя е била безкрайно изнервена, подскачала е при най-малкия шум зад гърба си…

— Много интересно тълкуване — усмихна се дайжинът.

— Никълъс Линеър — въздъхна Шоза. — Прав си, като казваш, че това е един изключително опитен и опасен противник. Всички оябуни на Якудза се страхуват от него…

— С изключение на теб, нали? — иронично изви вежди Ушиба.

— Напротив, аз най-много се страхувам от него — поклати глава Шоза, после си сипа чай, като се стараеше да не гледа млякото на събеседника си. — Просто защото имам реална представа за омразата, която този човек изпитва към Якудза…

— Хайде да не влагаме и лични чувства — предложи Ушиба. — Положението и без това е изключително комплицирано…

— Мислиш, че имам лично отношение? — вдигна глава Шоза. — Може би си прав… Но това не променя нещата. По някакъв начин Оками е успял да разбере за плановете ми да го елиминирам и реакцията му беше доста необичайна. Обърнал се е за помощ към Никълъс Линеър.

— Но как е възможно това? — попита Ушиба със съмнение в гласа. — Линеър мрази всички, които са свързани с Якудза.

— В това няма никакво съмнение. Но по душа Линеър е чист японец, такъв е бил и баща му… Явно имаме работа със семеен дълг. Полковникът е дължал услуга на Оками, изпълнява я синът… „Гири“… Линеър става закрилник на Оками. Ето причината да не вярвам в смъртта на Кайшо. По същата причина настоявам и за ликвидирането на Никълъс Линеър!

— Забранявам това, независимо от убедителността на аргументите ти! — повиши глас Ушиба.

Веждите на Шоза се повдигнаха.

— Ти ми забраняваш?!

— Послушай ме, зная какво говоря. Козо пренебрегна разумните ми съвети и сега е мъртъв… Добре те познавам, зная, че се считаш за по-добър от Козо… И мислиш, че ще успееш да надхитриш Линеър…

— Наистина мога! В крайна сметка той е човек, а не машина или бог! И като всеки човек си има своите слаби места.