Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

— Какво толкова намираш в нея?

Шоза бавно се обърна при звука на познатия глас, очите му се спряха върху красивото лице на Наохиро Ушиба — дайжина на „МИТИ“, което се беше сбърчило от отвращение.

— Всичко в тази жена е толкова… толкова преувеличено и гротескно… Сякаш гледам американски рекламен клип… — имитацията на разтревоженото лице на Мерилин беше толкова сполучлива, че Шоза избухна в смях.

Ушиба се раздразни още повече.

— Тази жена сякаш превъплъщава корупцията на душата! — отсече той.

— Чия душа? — сви рамене Шоза. — Какво разбираш под корупция?

— Страхувам се, че попадаш под влиянието на най-противната част от американската психика! — гневно го стрелна Ушиба. — Отлично знаеш каква е моята дефиниция на корупцията: американската бизнес етика, американският хедонизъм, американското късогледство и американското високомерие!

— Господи, колко си разпален. Наохиро — усмихна се Шоза. — Никак не приличаш на човека, който дава онези пресконференции… — махна с ръка към панорамата на града зад стъклото и продължи: — Погледни натам и ще видиш, че ние също сме страна на кухи символи… Като тази тук — ръката му се насочи към восъчната Мерилин, — която обаче е приятна и откровено привлекателна… Ти ставаш известен, би трябвало да проявяваш повече симпатия към колежката си… Защото и двамата сте символи. Кой по-добре от нас може да разбере това?

Шоза имаше внушителна фигура. Масивната глава се свързваше с набитото тяло направо, без помощта на врат, раменете му бяха невероятно широки и мускулести.

Татуировката „иризуми“ допълнително допринасяше за това впечатление, разноцветните мастила по кожата създаваха илюзията за маска — нещо, до което несъмнено би прибягнал някой по-обикновен човек. Ушиба, който го познаваше по-добре от всеки друг, беше дълбоко убеден, че тази фасада позволява на Шоза да се превръща от една химерична личност в друга без никакви угризения на съвестта. И за деянията на тези личности носи отговорност не той, а изрисуваните по тялото му същества…

— Направо ми се повдига, като те гледам — сбърчи нос Ушиба, очите му неволно се насочиха към мястото, на което се съвкупяваха морското чудовище и съблазнително разголената жена. — Тези мръсни американци… — задави се от безсилен гняв.

— Повдига ти се от американците, с които сме принудени да си лягаме — отбеляза Шоза и се насочи към кухнята с намерението да запари чай.

Ушиба запали цигара и го последва.

— Най-лошото е, че имаме нужда от тях — отбеляза той. — Чудя се, че не го усещаш!

— Усещам го и още как — отвърна Шоза. Сложи водата на котлона и отвори шкафа за чашите. — Но за разлика от теб съм се научил да го понасям.

Тази част от небостъргача беше собственост на Шоза, достъп до трите последни етажа имаха само най-близките му хора, при това рядко… На долния етаж живееха прислужниците и охраната, Шоза не беше от хората, които обичат обществени изяви. Полунощ едва ли е най-приемливото време за делова среща с министъра на „МИТИ“, но Шоза все пак си беше гангстер и отношенията му с представител на висшата държавна бюрокрация трябваше да бъдат пазени в дълбока тайна. Дайжин Ушиба изпълняваше ролята на официален съветник на тричленния Вътрешен съвет на бившия Кайшо, никой от посветените в тази тайна нямаше интерес от нейното разгласяване. След смъртта на Томоо Козо в края на миналата година във Вътрешния съвет членуваха Шоза Акинага и Таши Шидаре — един сравнително млад мъж, издигнат за оябун на клана Ямаучи на мястото на Козо. С изключение на Шидаре, тези хора, включително Ушиба, съставляваха ръководството на „Годайшу“ — организацията, която се обяви против властта на Микио Оками в качеството му на Кайшо — върховен оябун на Якудза. След месеци разгорещени спорове те стигнаха до решението да го отстранят. А по някакъв странен и неизвестен никому начин решението за отстраняване се превърна в смъртна присъда.

— Това е унизително!

— Не — отвърна Шоза и рязко се обърна. — Унизително е да се поддаваш на слабостта си — напълни чашите с горещ чай и двамата се настаниха един срещу друг на кухненската маса.

— Докторът казва, че язвата ми се влошава — въздъхна Ушиба и издуха гъст облак дим над главата си. — Кърви заради американците! Не смяташ ли, че имам достатъчно причини да ги мразя?

Шоза побутна чашата към него и му отправи скептичен поглед.

— Имаш, разбира се — отвърна той. — Но ти отдавна си се разграничил от тях, освен това помогна на всички нас да се разграничим от Кайшо…