Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Да, светът окончателно се промени — продума замислено полковникът. — Жалко, че държава като вашата се оказа на страната на губещите… Но кой е виновен за това? — Завиха зад ъгъла и се насочиха към река Сумида. — Сега обаче не е време за обвинения. За да направим настоящето си сигурно, ние сме длъжни да гледаме в бъдещето. Аз съм убеден, че именно Тихоокеанският регион е бъдещият център на световната търговия. Тук, в пространството между Япония и Китай. Разполагаме с човешки потенциал и огромно желание — две неща, които могат да направят чудеса в областта на икономиката. Това е главната ни задача, Оками-сан. Да дадем шанс на Япония, да я възродим от пепелищата…

Стигнаха брега на реката, която се извиваше като огромна, ленива боа върху раменете на дръзка жена. Тази жена беше Токио — изнасилена, обезобразена, гладна… Но изправена и горда, бързо възстановяваща се от раните си.

— Най-сериозни затруднения ще имаме с Катцуодо — промълви Оками, облегна се на железния парапет и насочи поглед към мръснокафявите води. — Той е яростен противник на всякакви контакти на Якудза с американците. Дълбоко е убеден, че Окупационната армия ни използва за мръсната работа — онази, която американците не искат да вършат сами…

— И донякъде е прав. Но само донякъде. Защото Якудза се страхува от комунистическата зараза точно толкова, колкото и американците. Какво толкова ще стане, ако счупят няколко глави на обществено място от чуждо име? И тъй, и тъй го правят, само че сега ще получат и хонорар…

— Няма защо да се тревожиш от мнението на Катцуодо — изръмжа Оками. — Той е оябун на клана Ямаучи и се страхува от мен, защото именно аз го издигнах на този пост. Сега разбирам, че това е било грешка. Защото Катцуодо използва проблема, за да провери настроенията в Якудза. Кой от оябуните ме подкрепя, кой би застанал на негова страна… В хода на този процес подклажда стари вражди между отделните кланове, крайната му цел е организацията да си остане в изолация. Подобно поведение повече не можем да търпим. Имам чувството, че сме в положението, в което е била страната в края на XVI век, непосредствено преди Йеасу Токугава да бъде обявен за шогун… Май и днес ни трябва един шогун с желязна воля, на когото всички да се подчинят…

— Интересна идея, приятелю — каза полковникът и дръпна от лулата си. — Не виждам обаче човек, който да е подходящ за тази роля… Поне засега… — издуха облаче дим и загледа как синкавите струи бавно се разтварят във въздуха. — Но в бъдеще, кой знае… — изглеждаше наистина заинтригуван: — Знаеш ли, дори слуховете за такъв човек ще обединят Якудза и ще повдигнат авторитета й… А това може да ни донесе огромна полза…

Оками отново се възхити от способността на полковника да вижда добрите и лошите страни на всяка, дори и най-простичката, идея. Сякаш беше древен магьосник, превръщащ сламата в жито само с едно махане на ръка.

Полковникът обърна лулата си с чашката надолу и я изчука на железния парапет.

— Това е храна за размисъл, но сега трябва да се обърнем към по-непосредствените задачи.

— Катцуодо трябва да бъде окончателно отстранен — заяви Оками. — И Токино Каеда ще направи точно това. Вече ме запозна с плана си, изглежда ми абсолютно сигурен… Оябунът не умее да плува… Това се пази в строга тайна, но като доверено лице Каеда, разбира се, я знае… Точно след една седмица трупът на Катцуодо ще изплува от водите на Сумида. Тогава вече можем да се заемем сериозно с Уилоубай и неговата шапка военнопрестъпници…

Полковникът мълчаливо кимна с глава, ръцете му бяха заети да пълнят лулата. Оками го наблюдаваше под око и напразно се питаше какви мисли се въртят в забележителния му мозък. Отдавна се беше отказал от опитите да бъде в крак с този мозък, беше абсолютно убеден, че ако Денис Линеър се беше посветил на шаха, днес положително би бил един от най-добрите гросмайстори в света. Мислите му тичаха стремително напред, очертаваха такива неочаквани перспективи, че Оками често имаше пристъпи на световъртеж. От Линеър той беше научил далеч повече, отколкото от всичките си учители, покровители и сенсеи, взети заедно. Полковникът притежаваше необикновената дарба да вижда живота като едно органично цяло, съдържащо в себе си огромното разнообразие на дребни и на пръв поглед дори незначителни случки и събития… И това негово качество го доближаваше до простата и вечна истина за живота, проповядвана от шинтоизма.

Беше прям, на моменти дори груб човек. Но думите му винаги бяха точни и премерени, като хранителната дажба на затворник. Поемаше върху плещите си тежестта на новия свят, в душата му пламтеше желанието този свят да бъде по-добър и по-справедлив. Защото полковник Линеър беше човек, който умее да превръща мечтите в действителност. А мечтите му за бъдещето на Япония бяха прекрасни, в съзнанието на Оками се очертаваше една приказна картина, в която неговата организация играе важна роля и разширява влиянието си като вълните в океана, все по-надалеч и по-надалеч…