Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Е, може би има известно право — вдигна вежди Таши. — Аз съм танжин и това е достатъчно да ме направи различен, нали? — Стройна горичка от японски кедри покриваше част от долината и отсрещните склонове. — Всъщност ти не искаш да ти говоря за Сейко… — продължи Таши. — Подозирам, че вече знаеш за нея повече, отколкото би желал.

— Какво искаш да кажеш? — спря се Никълъс.

— Достатъчно лошо е дори само да познаваш жена като Сейко — поклати глава Таши. — А да си влюбен в нея означава да бъдеш погълнат от подвижни пясъци… Тя е лишена от чувство за собствена идентификация, превръща се в това, за което я вземат мъжете… Ако в момента е силна, това се дължи на мъжките внушения, включително и на моите… Но душата й е пуста, отдавна изгубила контакт с истинската си същност… С риск да бъда груб, ще ти кажа, че за мен тази жена никога не е имала душа…

— И това я прави опасна, така ли?

— О, да. Човек, лишен от чувството за преценка на собствените си качества, едва ли е способен да цени чуждия живот… Сейко без съмнение се вслушва в най-силния и най-убедителния от мъжките гласове, които чува край себе си, и това е всичко. Повечето хора действат, тласкани от жаждата за власт, пари или секс, но при нея нещата не стоят така… Тя може да бъде мотивирана от най-дребни жестове, дори от полъха на ветреца… И именно това я прави напълно непредсказуема…

— Дай да си изясним нещата — тръсна глава Никълъс и за миг се запита дали Таши знае за ужасния край на брат й. — Искаш да кажеш, че тя не е способна да обича, нито пък да изпитва други човешки чувства, така ли?

— Не. Искам да кажа, че нейната дефиниция за любовта и останалите емоции по всяка вероятност рязко се различава от нашите… И на практика именно това я прави опасна, защото лесно би могла да се окаже в плен на заблудата… Мога да те уверя, че в подобен миг ще бъдеш безкрайно шокиран… От силата на реакциите й, от тяхната непредвидимост…

Вляво от тях се появи групичка монаси. Тикнали под мишница големите си извити раковини, те бавно се приближаваха към храма за вечерната молитва. Никълъс и Таши прекосиха откритото пространство пред колоните и поеха по тясна пътечка между сградите, водеща към дъното на долината.

— Защо преди малко каза, че не искам да говорим за Сейко? — попита Никълъс. — Напротив, искам го…

— Може би. Но и двамата знаем какво се крие в дълбините на душата ти…

Шукен.

Тази дума се издигаше между тях като призрака на див звяр по време на пир. Звяр, който превръща храната в пепел, а виното — в застояла вода… Шукен беше качеството, с което Таши превъзхождаше Никълъс, бъдещето — довчера изпълнено с многобройни възможности — днес вече предлагаше само две алтернативи… Защото шукен можеше да се появи всеки миг, при всяко противоречие или разногласие между двамата… То вече влияеше върху всяко общо решение, крайният резултат лесно можеше да се предвиди: или ще бъдат приятели, или смъртни врагове! Ето какво бъдеще им предлагаше шукен. В него нямаше място за колебания и компромиси.

— Да… — промълви с нежелание Никълъс. — Шукен…

— Разбира се, ти страстно искаш да разбереш дали ще проявя желание да те посветя в тайните на кристалната сфера…

Никълъс не отговори нищо, краката му механично следваха извивките на тясната пътечка. Сравнително цивилизованите околности на храма бързо останаха назад, сега навсякъде около тях се издигаше суровата и девствена планина. Сред клоните на дърветата мърдаха птички, готвещи се за сън.

— Мога да отгатна решението ти — вдигна глава Никълъс. — То прозира в думите, които току-що каза… Прав си, като казваш, че не обичам Якудза, това дори е меко казано… Но с теб бях готов да направя компромис, защото… — насочи очи към тъмнеещата в здрача гора, ноздрите му потрепнаха от острата миризма на бор: — … Защото душите ни се докоснаха и имахме шанса да научим нещо един от друг… Нашите способности ни обричат на самота, Таши… Поради тази обреченост аз изгубих жена си, изгубих и един друг скъп човек… На млади години приемах самотата и изолацията като привилегия, като Божи дар… Но това беше отдавна, тогава бях съвсем друг човек… — въздъхна, поклати глава и продължи: — Прав си в предположението, че искам да овладея шукен от момента, в който разбрах, че съм танжин… Зад това желание се крият и други, съвсем лични и съвсем убедителни причини, които ти едва ли ще разбереш… Но това не означава, че съм готов на всякакви комбинации — с теб или с някой друг, — за да притежавам и управлявам могъщата комбинация от Акшара и Кшира…