Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

— Работехте по проекта на Абраманов, нали? — зададе първия си въпрос Таши.

Нийгата остави пръчиците за хранене, очевидно решил, че достатъчно се е преструвал.

— Вие не сте от Плаващия град! — обяви той.

— Не сме — кимна Таши. — Искаме да прекратим това, което става зад стените му.

— Значи нищо не знаете… — гласът на Нийгата стана глух и загрижен, Никълъс имаше чувството, че чува звуците, излитащи от устата на Метусалех…

— Дойдохме тук, за да получим повече информация.

— Информацията е важно нещо — кимна Нийгата, трескавите му очи бавно се местеха върху лицата им. — Най-важното на света…

— А ние ви казваме истината — натъртено каза Никълъс.

— Добре — кимна Нийгата, раменете му леко помръдваха: — Май нямам друг избор, освен да ви повярвам… Вярата е една от най-големите илюзии…

После им разказа всичко, което знаеше. Как през ноември 1991 година Рок спасил Абраманов от бурните води на Южнокитайско море, как следващата пролет Абраманов го убедил да се върнат на мястото на катастрофата и да извадят скъпоценния товар от дъното на морето… Как после Рок му построил специална лаборатория е камера за ядрен синтез и Абраманов започнал да експериментира с високотоксични и силно радиоактивни изотопи…

— Каква е приблизителната мощ на този елемент 114? — попита Таши.

— Как да ви отговоря? — изви гротескно тънкия си врат Нийгата — Никой не знае… Прототипът е изготвен по приблизителни оценки, дори Рок не смее да го изпробва на виетнамска територия… С положителност мога да ви кажа само едно — този изотоп има такъв химически състав, който го прави няколко пъти по-токсичен от плутония… Истински кошмар. Дори кратък контакт с летливите му частици води до мигновена смърт. Оксидацията и изключително ниската стабилност на материала неизменно водят до отделяне на летливи частици, затова при работа с него трябва да се вземат изключително стриктни предпазни мерки. Поставен е в специална камера, изпълнена с аргон. Но материалът е толкова нестабилен, че отделя токсични отпадъци, въпреки липсата на кислород… В допълнение трябва да се държи сметка и за гама-лъчението. Елемент 114 е изключително мощен емитент на гама-лъчи. Пет минути, прекарани на десет метра от него без защитно облекло, водят до сигурна смърт…

— Но защо се занимават с един толкова опасен изотоп? — попита Таши.

— По няколко причини. Елемент 114 предлага изключително благоприятна среда за свободното деление на термални неутрони, превръщайки ги в изключително мощен експлозив. Критичната му маса е далеч по-ниска от тази на урана и плутония, а периодът му на разпадане — твърде продължителен. Знаете ли какво означава всичко това?

— Мога само да предполагам — промълви Никълъс и неволно потръпна. — Изотопът на Абраманов е годен за създаването на оръжие с огромна разрушителна сила.

— Точно така — кимна Нийгата. — Абраманов твърди, че точката на разпадане при този изотоп е толкова висока, че всеки, имал глупостта да приближи две плочки от него на разстояние по-малко от метър, би предизвикал верижна реакция с невиждана досега сила…

— Верижна реакция? — дрезгаво промърмори Никълъс. — С каква мощ?

— При плочките от примера на Абраманов, които са с размери десет на двадесет сантиметра и с дебелина по-малко от един, експлозията би унищожила приблизително половината от голям град, с население над три милиона души.

— Пресвети Боже!

Известно време никой не проговори. Зад прозореца прозвуча птичи крясък, после отново се възцари тишина, нарушавана единствено от далечния ромон на поточето. Нийгата се размърда, по лицето му се изписа болка.

— Значи този изотоп се оказва прекалено горещ, дори за специалната камера — промълви Никълъс.

— Да. Наложи се да обучаваме местните хора, в голямата си част — от планинските племена. Работата е прецизна и изисква внимателна подготовка. Но времето ни беше малко и ставаха грешки. Дребни, дори незначителни… Но фатални. Докато аз бях там, петнадесет човека умряха от лъчева болест. За всеки стана ясно, че подобен изотоп не е подходящ за промишлени цели… — Нийгата бавно поклати глава: — Какъв срам! В противен случай откритието на Абраманов би означавало сбъдване на една от най-старите човешки мечти: евтин, сигурен и неизтощим източник на енергия…

Таши се приведе напред, лицето му стана бронзово от отраженията на пламъците в огнището.

— Пленник ли е в Плаващия град Абраманов?

— И да, и не — отвърна Нийгата и разбърка цепениците с дълъг ръжен. Изпитваше очевидно затруднение да борави с тежкото желязо, но отново никой от гостите не пожела да го засрами, предлагайки му помощ. — Не вярвам Рок да го държи в плен, просто защото това не е необходимо… Абраманов си стои там доброволно и е напълно доволен от живота си…