Ерик Лустбадер - Нинджа срещу Плаващия град (Част II)

Според информацията на Дзао отшелникът на име Нийгата живееше в дълбока долина, сгушена между непристъпните върхове на Йошино. Двамата пътешественици хапнаха набързо, после излязоха от „рьокана“. Селцето беше съвсем малко, само с една улица, която водеше към храма на Шугендо. Според легендата в основите на този храм е погребан императорът бунтовник Го-Дайго, който в средата на XIV век посочил Йошино за постоянно седалище на Южния имперски съд.

Уличката свършваше пред стъпалата на храма, от двете му страни се виждаха тесни пътечки. Поеха по дясната, която се спускаше надолу. Зад гърба им останаха последните самотни къщи, няколко минути по-късно спряха в горния край на стръмна каменна стълба, която чезнеше в дълбокия дол. Над главите им се издигаше ритуална дървена портичка, известна под името „торни“.

Цял ден бяха пътували, чувстваха се уморени. Скоро щеше да се стъмни, мъглата вече придобиваше жълтеникави оттенъци. Започнаха да се спускат по стъпалата. Светлината стана разсеяна, сякаш идваща през дебел воден пласт, откъм вековната гора полъхваше хлад. Таши потръпна и вдигна яката на палтото си. Каменната стълба сякаш нямаше край.

— Тръпки ме побиват от това място — промърмори той.

Спряха едва когато високите дървета ги заобиколиха от всички страни. Във въздуха се разнесе странен, протяжен звук, ехото му бавно заглъхна. После звукът се повтори и Таши рязко вдигна глава:

— Какво е това?

— Монасите обявяват началото на вечерната служба — поясни Никълъс. — За целта надуват раковини с особена форма. Това е вековна традиция, особено в планинските манастири…

Продължиха спускането си през вековната гора, извънземните звуци продължаваха да ехтят във въздуха. Сякаш духът на Йошино се беше пробудил… Скоро стигнаха място, на което стълбите завиваха надясно под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Малко преди завоя се натъкнаха на скална ниша, в която беше поставена огромна сабя. Дръжката й беше забита дълбоко в покрития с мъх камък, издълженото острие бе обвито от фино изковани метални пламъци. Мрачно напомняне за духовете на отдавна мъртви герои, бродещи над тези планини. Като този на останалия завинаги в японската история Минамото-но-Йошитцуне, осветил меча си според шинтоистката традиция за пречистване чрез огъня…

За Никълъс това място беше свързано с древната легенда за любовта между средновековния герой и прочутата танцьорка Шизука — най-красивата жена в Япония по онова време. След неуспял атентат срещу Йошитцуне влюбените избягали тук, в Йошино. Шизука била истинска магьосница на танца. Според легендата тя била в състояние да докарва дъжд по време на суша, изящните й танци просълзявали дори възрастни мъже, очукани от суровия живот. Именно тук обаче съдбата разделила легендарните влюбени. Шизука била предадена и попаднала в плен при враговете на Йошитцуне.

При спомена за старата легенда сред здрача на бързо настъпващата планинска нощ, пред очите на Никълъс неволно се появи фигурата на Коей, някак странно превъплътена в представата за древната красавица. Докато потъваше все по-дълбоко в долината на Шинто, той постепенно се отърсваше от лепкавите пипала на телевизионно-пластмасовата цивилизация, духът му се устреми назад, към великата история на тази страна.

Най-сетне стъпалата свършиха, на стотина метра от тях се очертаха силуетите на манастира. Беше построен на брега на буен поток, който пресичаше долината по дължина. Стръмният, боядисан в червено покрив и масивните кедрови колони на входа бяха в пълна хармония с околната вековна гора, неразделна част от пейзажа.

Прекосиха дървеното мостче, под което се пенеха бистрите води на потока, пробивайки си път сред големи, заоблени от времето камъни. Край пътеката, веднага след мостчето, се издигаше еднометрова колона от дебело кедрово дърво. Върху нея беше поставена изящна бронзова скулптура, изобразяваща дракон със свито на пръстени змийско тяло. Това беше Нотен Оками, покровителят на храма Йошино.

— Разкажи ми нещо за Сейко — обади се Никълъс малко след като отминаха мостчето.

Таши отмести поглед от фигурата на дракона.

— Това би било крайно опасно за нашето приятелство — поклати глава той. — Особено след като се има предвид фактът, че вие спите заедно… — извърна лице към Никълъс, по устните му пробяга едва доловима усмивка: — Забрави ли какво ни учи Тао-тао? Числото три е предвестник на конфликти…

— Тя казва, че ти не си като другите оябуни…