Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

— Сънувах, че съм дете — повтори тя. — Но това не беше сън… Наистина бях дете, нямах нищо общо с това разложено тяло под завивките… — очите й рязко се отвориха. Може би искаше да провери дали Бърнис я слуша. Винаги прибягваше до подобни трикове. — Вярваш ли ми?

— Да, Мери-Маргарет. Вярвам ти.

Доволна от отговора, възрастната жена пое нова лъжичка грах с карфиол, затвори очи и усърдно задъвка. Приличаше на войник, който си пробива път през девствена джунгла.

— Но макар и дете, аз знаех всичко, на което ме е научил животът… Беше толкова необикновено! Да си млада и едновременно с това мъдра. Представяш ли си?

Мери-Маргарет често задаваше въпроси, на които не очакваше отговор. Опирайки се на опита, Бърнис разбра, че този е един от тях. Поднесе нова лъжичка храна към устата й и замълча.

— Човек трябва да го изпита — продължи Мери-Маргарет. — Загадъчни са пътищата на Бога… Знаеш ли, чувствам се напълно компенсирана за страданията… Получих възможност да се нося над живота волна като птичка. И откривам Бог на такива места, където нормален човек дори няма да се сети да го потърси…

Спря да дъвче, очите й бяха широко отворени. Ясни и чисти, като в дните на добро физическо здраве.

— Има вяра и вяра , знаеш… — прошепна Мери-Маргарет. — Разбира се, вярата в Бога никога не може да бъде разколебана. Но е страшно интересно да виждаш Неговото творение, да разбереш по нов начин Неговата мъдрост…

Млъкна за момент, вероятно да си почине, очите й отново помръкнаха от болка.

— Стига ми толкова храна — прошепна. — Каквото и да ми приготвяш, то има вкус на пепел в устата ми…

Бърнис остави лъжицата и избърса със салфетка устните на възрастната жена. Знаеше, че няма смисъл да спори с нея, дори в тази последна фаза на болестта й.

— Мисълта ми блуждае, но нека това не те подвежда — рязко отвори очи старицата. — Давам си ясна сметка какво те тревожи, опасността наистина е голяма… Ще има провали, можеш да бъдеш сигурна в това. Но трябва да се бориш, трябва да издържиш! Бог е с нас. По Негова воля бе създаден Орденът на Дона ди Пиаве. По Негова воля тази жена е посегнала към меча. През 1495 година дожът на Венеция изпраща нейната женска армия да пази „Свещеното сърце на Дева Мария“ от войските на френския крал Шарл VIII. Дона ди Пиаве помита френската армия, а след това получава Божествено прозрение. Бог насочва ръката й, нейните монахини пленяват оръжието на врага и с негова помощ защитават Свещеното сърце…

— Тринадесет години по-късно папа Юлий II, кралят на Франция Луи XII, Фердинанд Арагонски и император Максимилиан създават Лигата на Камбрай с едничката цел да заграбят венецианските територии на континента. Но Дона ди Пиаве и нейният Орден вече са напуснали позорното и унизително място, отредено на жените от историята. С оръжие в ръка те защитават родината си…

На устните на Мери-Маргарет се появи бледа усмивка. Съветът на дожите твърди, че е запазил страната благодарение на дипломатически усилия, но истината е друга. Жените от нашия орден успяха да променят хода на историята. В леглото на френския монарх, в будоарите на императора, чрез съветите, шепнати в ухото на папата… Именно орденът обучава Лукреция Борджия и съпругите на най-малко седем дожи, излезли от фамилията Мосениго. Да не говорим за стотиците други жени, които са оказвали влияние върху политиката на страната.

— Ние създадохме поколенията кралски особи, ние ги вдъхновявахме да се борят за национална независимост. Защото владеехме до съвършенство изкуството на внушението, изкуството на скритата власт. Усвоихме добре своя урок: никога да не посягаме пряко към властта. За сметка на това я упражнявахме по стотици други начини…

Ръката на Мери-Маргарет ритмично почукваше по завивките, сякаш да отмери поредната дълга молитва на латински:

— Мъжете не са в състояние да използват силата на ласкателството, не го виждат, дори когато е под носа им. По-скоро го приемат за истина, особено когато то идва от жена с красиво лице и гъвкаво тяло. Това е причината, поради която членките на нашия орден никога не дават обет за безбрачие. Естествено, този факт се пази в дълбока тайна, особено при контактите ни със съответния архиепископ… Господ ни е дарил със средства и начини да постигаме на тъмно онова, което никога не бихме постигнали на ярка дневна светлина…

Замълча, Бърнис ясно чуваше напрегнатото й дишане. Заплака, макар да си беше обещала, че докато е тук, ще сдържа сълзите си.