Ерик Лустбадер - Двойникът на нинджата (Част I)

Линеър му погоди номер. Усмихни се , посъветва го компютърът и упорито отказа да се подчини на командите му. Значи Линеър също е решил да влязат в директен двубой. Е, добре. Танцът на смъртта започва. Притиснати един в друг като любовници, те ще следват сложните стъпки на този танц, ще излизат на светлината на прожекторите, после отново ще изчезват в мрака… Здраво свързани от тайнствената нишка на миналото.

Реалността се сви и изчезна. Майк се озова сред пустотата на Вселената, прорязвана от ослепителни ивици светлина и непрогледен мрак. Изпита чувството, че двамата с Никълъс Линеър са противоположни полюси, протонът и електронът на последния атом в света, които обикалят около ядрото в шеметна орбита, тръпнещи от уплаха и възторг пред неизбежния сблъсък. Сблъсък, който за единия от тях ще означава живот, а за другия — унищожение…

Астория

Пролетта на 1957 г. — зимата на 1945 г. Пролетта на 1961–1962 г.

В момента, в който срещна Бърнис, Джаки Леонфорте разбра, че съдбата й е отредила специална роля. Затворена зад стените на манастира „Свещеното сърце на Дева Мария“, тя усети, че притежава особено вътрешно прозрение, позволяващо й да надникне отвъд благата фасада на Светата майка, чак до сърцето й на боец.

Погледна крадешком към Мама, която със сигурност не притежаваше това прозрение. Но тя беше съвсем обикновена жена, друго не можеше да се очаква. Понякога, отпусната в леглото с широко отворени очи, Джаки се питаше дали появата й в това семейство не е резултат на някаква грешка. Може би са я разменили в родилното, може би някъде в огромния град има момиче, което живее нейния живот… На моменти беше толкова сигурна в това, че се изключваше напълно, отказваше всякакъв контакт със средата, която я заобикаляше.

Мама, уплашена от зачестилите появи на подобни пристъпи, реши да я заведе на лекар в Манхатън. Джаки запомни пътуването с влака по дългия мост далеч по-добре, отколкото загриженото лице на доктора.

— Нищо й няма — обяви той след продължителния преглед и Мама се разплака от облекчение. — Трябва да й обръщате по-голямо внимание и това е всичко. Момичето е отегчено.

— Зная, че не си щастлива — каза Мама във влака по обратния път. — От доста време го забелязвам, но все не правя нищо… — дланта й легна върху ръката на Джаки, от гърдите й се откърти тежка въздишка. — Надявах се, че ще ти мине с възрастта, но явно не става така… Време е да те заведа в Астория.

Джаки се влюби в манастира в мига, в който желязната врата се отвори да я пропусне в зелената градина. Хареса й особената миризма на изсушена от слънцето трева жуженето на пчелите около розите, гръмката птича песен в заемите клони на дърветата.

Но най-силно я впечатли присъствието . Тук може би наистина се усещаше присъствието на Бога — както горещо вярваше Бърнис. А може би просто липсваше постоянното насилие, сред което беше израснала Джаки.

Каквото и да беше това присъствие, тя го усещаше като силна и топла ръка върху рамото си. И Бърнис го знаеше.

Бялата каменна фасада блестеше като огледало под ярките слънчеви лъчи. Джаки по-скоро усети, отколкото видя любопитните очи, които я гледаха с добронамерено очакване през едно от малките, подобни на амбразура прозорчета. Когато Мама я поведе по широкото стълбище и обкованата с желязо врата се отвори пред тях, момичето разбра, че влиза в друг свят, че голямото приключение на живота й започва.

Това стана през пролетта на 1957-а, тя беше на петнадесет години.

— Вярваш ли в Бога?

— Вярвам в… — Джаки изведнъж млъкна. Не се страхуваше от пронизителните сини очи насреща си, не й повлия мрачната католическа иконография, която изобилстваше по стените в кабинета на Бърнис. Беше нещо друго. Откритието я връхлетя изведнъж. Съвсем нормална католичка, кръстена и баптизирана, тя редовно ходеше на църква заедно с родителите си, рецитираше Катехизма, изповядваше се в кабинката, която миришеше на боя за обувки и пот, гледаше разпънатия на кръста Исус… И въпреки това нямаше никаква представа за своята вяра.

— Не зная дали вярвам, или не…

— Много добре — ентусиазирано кимна Бърнис и вниманието на Джаки моментално се изостри.

Мама беше останала в градината и вероятно се питаше дали е постъпила правилно, като я доведе тук…