Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Даниела беше убедена, че Китай може да бъде поставен под контрол и без военна заплаха на границите му. Хонконг предлагаше такава възможност. Сега, след последната информация на „Медея“, тя вече беше сигурна в това.

Ако „Медея“ успее да я вкара в китайската операция, тя ще бъде в състояние да поеме контрола над нея. А получи ли достъп до потока пари и скъпоценности, който тече през колонията като пълноводна река, тя ще има и цялата колония! Между Хонконг и Макао се прехвърлят капитали на стойност стотици милиарди долари. Те не фигурират в никакви документи, не могат да бъдат проследени и засечени. Просто защото по този път големите търговски къщи прикриват значителна част от печалбите си. Парите, които често са няколко пъти повече от дивидентите на печелившите акции, заминават за секретни банкови влогове в Швейцария, шифрите на тези влогове са достояние единствено на тайпаните. Така се върши бизнес в Хонконг, при това вече повече от век…

Да държиш пръста си върху пулса на подобен поток е наистина чудо. Със своята информация Даниела би могла да държи в шах всяка търговска къща на Хонконг, тайпаните ще предпочетат да изпълняват желанията й, вместо да бъдат съдени за укриване на доходи.

Отново прочете съобщението и сърцето й развълнувано затуптя. „Ох, да повярвам ли на късмета си?“ Беше замаяна от огромните хоризонти, които се разкриваха пред нея. Чисто злато, помисли си тя. Стига информацията да е вярна… Но какви доказателства предлага „Медея“?

Тя направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания, после се съсредоточи в останалата част от доклада.

Информацията все още е оскъдна, но моля не да не бъркате липсата на подробности с липса на достоверност. Сведенията идват от изключително високопоставен източник. По всяка вероятност операцията е в ръцете на чужденец — някакъв тип на име Блустоун. Той е един от петимата тайпани на „Файв Стар Пасифик“ — водеща търговска къща в Колонията.

Блустоун! Но как е възможно това? Очите на Даниела се разшириха от учудване. След известно време сведе глава към остатъка от шифрограмата.

Този факс е пресниман директно от оригиналните документи. Прилагам копието.

Даниела обърна последния лист и се взря в контрастната черно-бяла снимка, увеличена до размери 20 x 30 сантиметра. Отвори чекмеджето, извади старомодна лупа и насочи вниманието си към подписа и печата. Дълго време изследва йероглифите върху отпечатъка, после внимателно ги преписа.

— Ши Зи-лин — полугласно промърмори тя. Вече разполагаше с доказателството, което и трябваше.

Тцун-Трите клетви седеше на най-хубавата маса в ресторант Чиу-чоу, разположен на брега Козуей Бей. На стола вдясно седеше смайващо красива китайка с плоско лице и високи скули, гримирано минимално, но с изключително майсторство. Това беше едно от рядко срещаните женски лица, които изглеждат еднакво прекрасни сутрин на събуждане и в късната нощ, под светлините на някое луксозно заведение.

Вляво от Тцун се простираше осемметров сандък, запълнен с акуратно подредени лястовичи гнезда. Цената им варираше между четири и сто хонконгски долара. Току-що си беше избрал няколко от тях, в момента готвачите ги превръщаха в изключително вкусна супа. Изборът на добро лястовиче гнездо е истинско изкуство, подобно на още много кулинарни изтънчености на китайската кухня. А Тцун минаваше за майстор на това изкуство.

Току-що беше направил поредния подарък — скъпа огърлица с изумруди, на Неон Чоу, своята официална метреса. През деня момичето работеше в канцелариите на губернатора и външният му вид беше точно толкова скромен и незабележим, колкото го изискваше службата. Едно от нещата, които най-много я привличаха у Тцун-Трите клетви, беше фактът, че той я харесва във всяко от нейните превъплъщения, включително и в естествен вид.

Отвори кутийката, нададе писък на възхищение и веднага окачи бижуто на шията си. После протегна ръце над отрупаната маса и прегърна Тцун.

— Прекрасна е! — извика тя. Кичур черна коса се спусна над челото й и накара сърцето на Тцун-Трите клетви да потръпне от възбуда почти едновременно със свещения му орган. Не преставаше да се чуди как това двадесет и три годишно момиче успява да гъделичка сетивата му по този изключителен начин. Едно докосване по рамото, едно движение на изящната ръка и тих смях бяха в състояние да го възбудят повече, отколкото десет опитни компаньонки заедно. Да не говорим за миговете на споделена интимност…