Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Китаецът постави две пластмасови кутии върху бюрото от розово дърво на президента, извади два комплекта пръчици и седна. Сойър зае място срещу него и започнаха да се хранят. Закуската се състоеше от ориз, варени зеленчуци и малки късчета свинско месо. Поливаха я с чай от пластмасови чаши. Този ритуал се повтаряше неизменно, особено когато им предстоеше да решават спешни въпроси в необичаен час. Сойър беше свикнал с него, помагаше му да подреди мислите си.

— Лоши новини, тайпан — промърмори Енг и бутна кутията си настрана. Китайците никога не говорят за бизнес по време на хранене. — Току-що научих, че „Матиас Кинг“ ще обявят днес следобед преместването на централата си на Бермудските острови.

Сойър затвори очи и се замисли. В съзнанието му светкавично се въртяха възможните действия на компанията.

— В понеделник Ханг Сенг ще падне рязко, това е сигурно — добави Енг. — Въпросът е с колко пункта и дали ние ще сме готови да продаваме.

— Никакви продажби, Питър! — отвори очи Сойър. — Никакви! Тази колония е като въздуха и водата за нас. „Матиас Кинг“ се уплашиха и бягат. Не ми се вярваше, но вече е факт. На Бермудите ще получат сериозни данъчни облекчения от правителството на Нейно Величество кралицата, следователно от тази гледна точка няма да изгубят нищо. Но има и друг аспект, Господи! Представяш ли си какви възможности се разкриват пред нас? След оттеглянето на „Матиас Кинг“ ние ставаме западната търговска къща номер едно в колонията!

— Те обаче ще твърдят, че оттеглянето не означава прекратяване на търговските им операции тук — отбеляза Енг.

— Прах в очите! — хладно отвърна Сойър: — Ние с теб, а и всички останали бизнесмени в колонията отлично разбираме, че едва ли ще имат предишното си влияние. Изтеглят ли капиталите си, те автоматически се превръщат в аутсайдери. Следователно ще предпочетат да прекратят и цялата си дейност…

— Но китайските търговски компании остават — напомни му Енг. — Т. И. Чун и Тцун-Трите клетви държат спедиторските линии и складовите площи, а „Файв стар пасифик“ има големи инвестиции не само тук, но и на Новите територии.

— Предполагам, че сътресенията на пазара ще се отразят тежко на Тцун. Той има доста сериозни финансови проблеми. Участва в строителството на китайската атомна централа „Кам Санг“ съвместно с „Матиас Кинг“ и оттеглянето им ще го постави в доста деликатно положение.

— В такова положение ще бъдат и комунистите, особено ако в понеделник индексът Ханг Сенг наистина падне.

— Ще падне, можеш да бъдеш сигурен в това. И ние трябва да сме готови да извлечем съответната полза. Войната между Т. И. Чун и Тцун-Трите клетви може да се окаже от полза за нас. Войните винаги изтощават участниците в тях, независимо на какъв фронт се водят…

— „Пак Ханмин“?

— Да, посредникът на Тцун. Чрез „Пак Ханмин“ и сделката за строителството на „Кам Санг“ Тцун се стреми да укрепи позициите си на континента. Само широкомащабен проект като „Кам Санг“ може да му помогне в това отношение — очите на Сойър заблестяха: — Може би открихме ахилесовата пета на могъщия си враг, а?

— Не мислиш ли, че същите мисли ще минат през главите на Чунг и Блустоун?

— Ще почакаме и ще видим — отвърна Сойър и отмести празната кутия със закуската си.

Питър Енг стана и започна да прибира остатъците от бюрото на тайпана.

— Как може комунистите да ни пробутват толкова глупави номера? — промърмори той. — Петдесетгодишният преходен период не означава нищо. Той със сигурност няма да стабилизира цените на недвижимата собственост.

— Според мен те нямат ясна идея как да се справят с положението — поклати глава Сойър. — То е ново за тях, а китайските комунисти по традиция не умеят да се възползват от промяна в обстановката… Ще изпратят ли войски, или не? Ще се включат ли в управлението на колонията след 1997 година? Ще национализират ли промишлеността? Никой не знае това, а най-малко те…

— Но при всички случаи ще се появят тук. Защото в крайна сметка си остават прагматици и знаят, че имат нужда от нас точно толкова, колкото ние — от Хонконг. Земя не им трябва, едновременно с това им липсва опит в бизнес администрацията и, още по-лошо, в контактите с останалия свят. Затова им трябва посредник, поне на първо време. За да не се излагат пред света.

— Те имат нужда от администриране на новата китайска провинция, в каквато ще се превърне Хонконг след изтичане срока на концесията. Англичаните ще си приберат губернатора, но това няма да има значение, тъй като губернаторите отдавна нямат власт. Всичко ще бъде в ръцете на китайците, които хубавичко трябва да помислят дали да затварят този канал към богатствата на Запада.