Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

— Той е безценен за мен именно тук, господин Ши…

— А можеш ли да си представиш колко по-ценен ще бъде за теб в Хонконг? — кротко попита Зи-лин.

През пролетта на 1927 година Чан триумфално се завърна в Шанхай. Тук завари нов председател на Гуоминдан, избран в негово отсъствие. Но влиянието на генерала вече беше толкова голямо, че партията бързо се разцепи на две враждуващи фракции.

Май беше отчаяна, тъй като идеалите на Сун Ят-сен бързо се превръщаха в пепел. Бореше сее всички сили за ново обединение, но всичко беше напразно. Враждата се задълбочи, революцията беше поставена под заплаха.

Една нощ, малко след китайската Нова година, Зи-лин се събуди в твърде необичаен час. Наоколо беше тъмно, причина за пробуждането му беше някакъв неясен кошмар. Облян в пот, той се извърна към Май, но мястото й в леглото беше празно.

Стана, облече лек халат и тръгна да я търси из стаите. Откри я на входната врата, обградена от двама войници в униформа.

— Какво става? — попита той офицера от Националистическата армия, който ги придружаваше.

— Това не е ваша работа — отвърна сопнато онзи. — Генерал Чан иска да разговоря с госпожа Ши.

— Но тя е моя съпруга — промълви Зи-лин, уловил безпомощния поглед на Май. — Всичко, свързано с нея, засяга и мен.

— Изпълнявам заповед на ЦК на Гуоминдан — издекламира офицерът. — От името на генерала ви забранявам да се бъркате! — извърна се към Май и добави: — Моля, последвайте ме, госпожо Ши.

— Искам преди това да разменя две думи с жена си…

Никой не го чу, войниците хванаха Май за лактите и я изведоха от апартамента.

— Зи-лин, съпруже мой! — долетя приглушеният й вик откъм стълбището.

— Почакайте! — втурна се напред Зи-лин.

Офицерът измъкна пистолета си и го насочи в гърдите му.

— Бъдете така добър да си легнете, господин Ши! — просъска заплашително той. — Жена ви ще бъде върната, след като генералът приключи с нея. При нас тя е в пълна безопасност.

Вратата се тръшна подноса му.

Зи-лин преодоля смразяващата парализа от ситуацията и се втурна към прозореца. Успя да зърне Май само за миг, после войниците я помъкнаха в мрака. Офицерът вдигна глава, белите му зъби проблеснаха. Размаха пистолета, сякаш за поздрав, после също изчезна.

Зи-лин беше обзет от треска. Върна се в спалнята и започна да се облича. Беше толкова разтревожен, че чу блъскането по входната врата едва когато излезе в антрето. В душата му нахлу огромно облекчение. Значи са разбрали, че всичко е грешка и са пуснали Май! Озова се до вратата с един скок и рязко я отвори.

На прага стоеше Ху Ханмин, лицето му беше по-бяло от стената.

— Идвам от централата на партията — прошепна той. — Едва се измъкнах, тъй като сградата е обкръжена от войници на Чан. Арестуват наред, убиват онези, които правят опит да избягат. Наричат го екзекуция. Чан се разграничава от партията и застава начело на Гуоминдан. Сбъднаха се най-мрачните опасения на Май… — огледа входното антре и в очите му се появи недоумение: — Къде е тя, Зи-лин? Страхувам се, че животът й е в опасност!

— Буда! — проплака Зи-лин. — Току-що я отведоха войниците! — сграбчи дрехата на приятеля си и го повлече навън: — Ела, Ханмин, трябва да я намерим, преди да я отведат при Чан!

Изтичаха надолу по стълбите. Едва направили няколко крачки по тротоара, до ушите им достигна властен глас:

— Накъде сте хукнали, господа?

Зи-лин веднага разпозна гласа на офицера, който беше арестувал Май. Пистолетът му беше насочен към тях.

— Генерал Чан се оказа прав — усмихна се униформеният. — Твърдеше, че рано или късно тук ще се появи Ху Ханмин… И наистина стана така… — усмивката изчезна, разнесе се лаеща команда. От тъмнината изплуваха войниците, продължаващи да стискат ръцете на Май.

— Пуснете я — примоли се Зи-лин и направи крачка напред.

Офицерът го спря с дулото на пистолета си.

— Пуснете я — обади се и Ху. — В замяна на това ще дойда доброволно с вас…

— Моите заповеди са по-други — поклати глава офицерът и на лицето му отново се появи самодоволна усмивка. Този тип очевидно изпитваше наслада от ситуацията. — Освен това изобщо не ми пука дали ще дойдеш доброволно, или насила… — Извърна се към войниците и кратко заповяда: — Вдигнете я!

Униформените хванаха Май под мишниците и я изправиха. После бързо отстъпиха встрани. Едва сега Зи-лин разбра, че офицерът изобщо не е имал намерение да я води при Чан.

— Не! — изкрещя той и скочи напред в момента, в който онзи натисна спусъка.