Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Зи-лин му отпусна необходимото време, после небрежно подхвърли:

— Има и едно допълнително условие…

— Знаех си аз! — изръмжа американецът и рязко вдигна глава: — Сега идва ред на ритника!

— Нищо подобно — поклати глава Зи-лин. — Искам да вземете на работа средния ми брат и толкова. Можете да му направите интервю и да прецените каква работа да му възложите. По-нататъшното му издигане ще зависи изцяло от личните му качества. Все пак в рамките на следващите две години бих искал да го изпратите на работа в хонконгския ви офис… Но пак подчертавам, само ако прецените, че има необходимите качества.

— Това е приемливо — кимна Сойър. — Но трябва да сте наясно с едно — ако кръшка или не може да овладее правилата на търговията, или, не дай Боже, го пипна да предава поверителна информация на конкуренцията, ще го изритам веднага! Това е мое право като тайпан и няма да отстъпя от него!

— Оставам на вас да решите съдбата му, господин Сойър — усмихна се Зи-лин и стана. — Последното ми условие е фирмата да не променя името си при никакви обстоятелства. Ние ще бъдем просто партньори в сянка…

Сега беше ред на американеца да се усмихне.

— Хей, приятелю! — извика възбудено той. — Я да идем да си устроим един хубав пир!

Беше сигурен, че Зи-лин ще приеме предложението му, тъй като китайците обичат да подпечатват успешните си сделки с обилно ядене и пиене. Засмя се, но този път смехът му не се стори на Зи-лин чак толкова груб и неприличен.

— Може пък да се окаже, че ти си най-добрият делови партньор, за който човек може да мечтае!

Зи-лин вдигна глава от бумагите върху бюрото си. Зад врата се чуха викове, после Май се втурна в кабинета му като ураган.

— Мъжо! — задъхано прошепна тя. — Нещастие, мъжо! Свършено е с нас!

Той прегърна потръпващите й рамене и се опита да я успокои.

— Какво се е случило, Май?

Всички служители ги зяпаха с отворена уста.

— Снощи е бил убит Лин Хишу! А тази сутрин полицията е арестувала първия братовчед на Ху Ханмин. Отправили са му официално обвинение в политическо убийство!

— А Ханмин?

— Познаваш го не по-зле от мен. Току-що произнесе реч пред ЦК, бях сигурна, че другата седмица щяха да го изберат за председател… Но той оттегли кандидатурата си!

Настъпи тежко мълчание.

— И сега?

— Случи се най-лошото — разрида се Май. — Чан издебна най-подходящия момент, за да излезе на сцената. Заклейми политическите убийства и се обяви за силно и единно ръководство. Никой не му се противопостави, дори Ху… Тази вечер е гласуването. Председател ще бъде Чан!

Май излезе права. Централният комитет на Гуоминдан избра за свой председател генерал Чан Кай-шъ, малко по-късно той застана начело и на Кантонското правителство.

В продължение на няколко месеца Чан успя да концентрира цялата власт в свои ръце, а после, през юни 1926 година, обяви началото на Северния поход. Единствено Май и Ху направиха опит да му се противопоставят, призовавайки към предпазливост, но милитаристичният дух на генерала вече беше успял да зарази болшинството членове на ръководството. Поставено бе началото на похода, който в очите на много китайци беше единствената надежда към така дълго жадуваната свобода.

През тази и следващата година Националистическата армия на Чан Кай-шъ завзе голяма част от средните провинции на страната, посрещана като армия освободителка. В началото на 1927 година в нейни ръце паднаха и трите най-големи източни провинции.

През цялото време Май и Ху развиваха трескава дейност сред членовете на комунистическата партия, правейки отчаяни опити да запазят живи идеалите на Сун Ят-сен на фона на агресивния империализъм, родил се от победоносния поход на генерал Чан.

Зи-лин обаче се грижеше предимно за бизнеса. Предвидил вълненията в страната, той успя да убеди братята си, че е време да продадат всички недвижими имоти и поземлената собственост. Печалбата не беше толкова висока, колкото очакваха, но той беше по-сигурен да вложи парите им другаде.

Това „другаде“ беше все по-голям дял от „Сойър & синове“. С помощта на братята Ши смесената компания постигна невероятен просперитет и скоро се нареди непосредствено зад двата най-големи английски конгломерата, действащи от десетилетия в Китай.

Братът на Зи-лин, който беше назначен в компанията, започна да се издига дори по-бързо от очакванията на самия Зи-лин. Сойър, който се оказа отличен познавач на хората, бързо реши, че младежът трябва да работи директно с него. А когато Зи-лин му напомни за уговорката братът да бъде изпратен в Хонконг, американецът неохотно промърмори: