Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

„Медея“ беше операция, която продължаваше вече трета година. Даниела лично беше вербувала човека, който отговаряше за нея. Откри го по време на друга, далеч по-обикновена операция. Нещата се стекоха така, че се наложи задълбочено проучване на всички от противниковата страна. В резултат стана известно, че един от тях — Жанг Хуа, високопоставен функционер на Китайската комунистическа партия, има брат в Хонконг. Даниела незабавно го постави под наблюдение и в рамките на десет дни вече разполагаше с подробен доклад за дейността на семейството.

После влезе в контакт със самия Жанг. Той категорично отхвърли предложението й и това не беше изненада. Даниела заповяда да бъде отвлечена жената на брат му. Жанг упорства още четиридесет и осем часа, после ужасът надделя и той капитулира.

Даниела освободи заложницата едва след като получи и оцени първата секретна информация. Въпреки това остана скептична и това беше съвсем естествено. Жанг обаче продължи да изпраща сведения, приблизително по едно на месец. Задълбочената проверка доказа, че те не само са автентични, но и изключително важни.

Отначало Даниела мислеше да сподели триумфа си с Карпов и да спечели поредния медал. Но после размисли. Нещата се подреждаха така, че нищо не й пречеше да има свои информатори във висшите кръгове на Пекин и никой да не знае това. Започна да редактира внимателно пристигащата от „Медея“ информация, пропускаше нагоре само незначителна част от нея.

Денят на тежките изпитания настъпи с операцията срещу инсталациите за тежка вода в Синкян. Нейните хора арестуваха трима инженери, които китайците кой знае защо бяха предали. Това моментално привлече вниманието на Карпов, който искаше да знае откъде идва нейната информация. Беше лесно да го излъже, че всичко е въпрос на аналитични способности. Служителите от отдела й бяха известни именно с такива качества, вече бяха доказали какво означава задълбоченият анализ на официална информация, подкрепена от слухове и предположения.

Разбира се, получи и своя медал. Но „Медея“ остана в тайна. Сега, току-що прочела последния доклад, тя беше особено радостна, че е успяла да я запази. Висшите управленчески кръгове на Китай се разкъсваха от противоречия относно бъдещето на Хонконг. Вече се очертаваха и главните враждуващи страни — привържениците на твърдата политика настояваха за безусловно поглъщане на Кралската колония през 1997 година, все още дълбоко унижени от „вероломното откъсване на част от Китай“, станало през 1842 година. Най-много ги ядосваше фактът, че част от тяхната територия се управлява от чужденци, при това — по единодушно мнение на останалия свят — далеч по-успешно, отколкото биха го вършили китайските комунисти. Затова категорично настояваха да докажат качествата си на делови хора и да заемат достойно място редом с останалите велики сили.

На обратната страна на монетата стояха тъй наречените умерени. Според рапортите на „Медея“, това бяха предимно хора, които поставяха националното чувство над комунистическата идея. Те бяха убедени, че имат власт благодарение на извратената политическа система в най-населената страна на света, но след като веднъж я имат, тя трябва да бъде използвана по най-добрия начин. На практика обаче умерените не вярваха в комунистическите идеи и поддържаха становището, че ако Китай действително иска да се издигне до равнището на великите сили на двадесети век, той трябва да възприеме западните методи и технологии.

Това обаче е свързано с огромни капиталовложения. А прекъсването на свободната инициатива в Хонконг означава да се рискува ежедневният поток от твърда валута, който се влива в китайската икономика. През последните шест години, по добре проверени сведения на Даниела, комунистически Китай рязко засилва деловите си контакти с Кралската колония, печалбите му многократно нарастват.

Нейните също, особено след задействането на оперативните й планове. Но това беше само началото, надеждите й за „Медея“ бяха далеч по-големи.

Стигна до сърцевината на информацията. Един от умерените, наречен в доклада „функционер на високо равнище“, е предприел сложна операция в Хонконг. Според „Медея“ целите й са две: да осигури приемането на умерени позиции по отношение на Хонконг и да „сложи ръка върху всички нелегални трансакции на пари и скъпоценности, осъществявани чрез Хонконг и Макао“…

А това означава пълен контрол над Колонията! Най-голямата мечта на Даниела! До този момент, за съжаление, неизпълнима… Безпокоеше я маниакалното желание на Карпов да изкара на предни позиции „Лунен камък“, още повече я безпокоеше решителната подкрепа на Лантин за този план. По нейно лично мнение демонстрацията на съветската военна мощ в Азия бе опасна грешка. Карпов и Лантин й приличаха на двама неразумни хлапаци, които играят на „страхливец“ и държат колата си точно срещу колата на противника. Но тя е собственост на Китай, в допълнение и двете превозни средства са претъпкани с ядрено оръжие…