Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

— Решението на „Матиас Кинг“ сигурно е голямо нещастие за тях…

— Това е така, но по-важно е какво ще направи щастливи нас…

Замълчаха и се заслушаха в пробуждането на голямата административна сграда. Започнаха да жужат телефони, разноцветни лампички замигаха по конзолите. Меко се захлопваха врати, чуваха се приглушени гласове.

— Тайпан?

— Кажи, Питър — промълви Сойър, без да повдига спуснатите си клепачи.

— За какво искаше да разговаряме?

— За Мики — въздъхна Сойър.

— За Мики?

— Сънувах я през нощта. Каза, че духът й срещнал друг дух и искала да се ожени за него… — Мики беше умряла още бебе, но духовете нямат възраст. Според китайското мислене духовете също могат да бъдат самотни, да се стремят към щастие и пълнота.

— Но това е чудесно, тайпан — приведе се напред Енг. Сънища като този са често срещано явление сред китайците, изгубили деца. Интересното беше, че Сойър сънува такива неща — чужденците обикновено нямат достъп до толкова изтънчени емоции. Но тайпанът беше нещо различно, неговото мислене отдавна се докосваше до китайската култура. — Сега духът й ще бъде щастлив. Каза ли за кого иска да се омъжи?

— Ето го името — промърмори Сойър и побутна лист хартия върху бюрото. — Ще ни трябва „Сам Ку“, за да научим адреса на семейството и да започнем приготовленията за сватбата на духовете…

— Щастливо предзнаменование — рече Енг и протегна ръка към хартията. — Твърде щастливо, тайпан… Аз познавам такъв „Сам Ку“… Ако имаме късмет, семейството на мъртвия мъж може би вече е влязло в контакт с него и е потърсило семейството на Мики… Понякога подобни сънища се явяват и в двете семейства едновременно… — стана на крака и добави: — Веднага ще позвъня.

Останал сам, Сойър сложи длани върху гладкия плот на бюрото. След секунда ги вдигна и видя как отпечатъците им бързо се разтварят във въздуха. Съвсем като Мики…

На прага застана Сей Ан, неговата лична секретарка.

— Желаете ли нещо, тайпан?

— Нищо — поклати глава Андрю Сойър.

В дачата беше толкова тихо, че тя чуваше вятъра и плисъка на вълните. Въпреки късния час, навън все още светлееше. Много обичаше летните вечери. Пропищя птица, крясъкът отекна като камбанен звън под огромния син купол на небето.

Спусна се в мазето, измъкна две тухли от западната стена и извади бележника си. Имаше чувството, че тъмната дупка прилича на онези древни скривалища, в които руснаците са криели своите икони. Майката на Даниела беше ревностна християнка — факт, който така и не посмя да разкрие пред съпруга си. Даниела си даваше сметка, че сега прави точно това, което преди години беше правила майка й. Неслучайно беше избрала такъв тип скривалище за своето най-ценно притежание.

Опасността също приличаше на онази, на която се беше излагала майка й. Никога не беше споменавала на мъжа си за своята дълбока вяра, истински бастион срещу неговата деспотичност. Сега нещата се повтаряха, но действащи лица бяха Даниела и Карпов.

Настани се зад малката дървена масичка, положи бележника с шифрите и книгата един до друг, след което се залови за работа. Лампа с метален абажур хвърляше сноп светлина над ръцете й.

Работеше бързо и ефикасно. Шифърът беше нейно творение и това й позволяваше да го използва по най-ефективен начин. В съзнанието й отново изплува споменът за майка й, която беше толкова хитра, че успяваше да ходи на църква, без баща й да я заподозре нито за миг. Събираше се със свои съмишленици, които не само бяха решени да запазят духа на Руската православна църква, но и тайно избраха патриарх, който беше независим от всемогъщата комунистическа партия.

Понякога и Даниела присъстваше на подобни срещи. Тайната привързаност към религията на майка и дъщеря допринесе много за тяхната близост. Отначало Даниела имаше чувството, че посещава рядко представление на балета на Болшой, но постепенно започна да харесва религията. Дори и днес, вече зряла жена, тя все още се удивляваше на огромната сила, която притежаваше тази отречена от официалната власт духовност. Капитализмът, а вероятно и комунизмът, са преходни неща. Докато Бог е вечен…

Това не беше научила от майка си, а стигна до него абсолютно самостоятелно. След което го запомни за цял живот.

Историята го потвърждаваше. Политическите системи са временни, защото са създадени от хората. Докато Бог не може да бъде тяхно творение.

Приключи с кодирането, затвори книжката и я върна обратно в скривалището. Постави тухлите на мястото им, огледа ги внимателно и доволно кимна с глава. После се върна зад масичката и започна да чете донесенията относно „Медея“.