Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Направи си питие, взе чашата и се насочи към малкия, но удобен домашен кабинет. Настани се в дълбоко кожено кресло и отвори папката. След три часа и още две питиета стигна до най-вероятното решение на проблема.

Даниела беше родена и израсла в Одеса. А дачата й на морето беше сравнително близо. Завръщане у дома, ето какво й трябва, помисли си той.

Самата Даниела беше напълно готова да легне с генерал Карпов, но чакаше подходящия момент. Намираше го за изключително привлекателен мъж, изпитваше страхопочитание както от външния му вид, така и от огромната власт, с която разполагаше. Но от баща си знаеше, че човек не трябва да се разделя лесно със стоката, която е търсена от другите. По тази причина набеляза Карпов за основен купувач, но чакаше достатъчно висока цена. Би трябвало да е сляпа и глуха, за да не забележи страстта в очите му.

Това й харесваше, при това повече, отколкото беше склонна да признае. Тя също имаше изразени амбиции за кариера, добре знаеше как дисциплината на дух и съзнание се стопява в пламъците на страстта. Когато мастиленосините очи на Карпов се плъзгаха по тялото й, тя потръпваше от напрежение и очакване. Мисълта, че този мъж с огромна власт в Русия и извън нейните граници изгаря от страст по нея, я караше да изпитва нещо като световъртеж.

— Одеса — скъпернически отрони той в един петъчен следобед. — Отдавна не съм усещал аромата на морето…

Даниела вътрешно се усмихна на увертюрата, после каза:

— От моята дача се разкрива прекрасна гледка към морето, но за съжаление рядко имам възможност да й се наслаждавам…

— Какво ще кажеш за предстоящите почивни дни? — подхвърли небрежно Карпов, сякаш тази мисъл му беше хрумнала току-що.

— За съжаление съм претрупана с работа — въздъхна Даниела.

— Можеш да поработиш и там — отвърна той.

Даниела се засмя:

— Означава ли това, че ме каниш на почивка в моята дача?

Несигурен относно личните й предпочитания, Карпов остана сериозен.

— Толкова ревизионистично ли ти се струва? — попита той и с това предизвика нов изблик на смях.

В неделя сутринта Карпов й предложи Отдел 8. Но Даниела искаше КВР и генералски чин. Открито му каза, че няма да приеме нищо друго.

Оказа се обаче, че изобщо не е необходимо да се стига до компромиси. По време на дългата си кариера в органите на сигурността Карпов беше получавал стотици женски предложения, десетки бяха хитрушите, които бяха готови да вдигнат крака само срещу съответни услуги от негова страна. Но с Даниела беше коренно различно. Винаги се беше считал за добър в леглото. Жена му никога не беше имала претенции в това отношение. Също и момичетата в младостта му.

Но Даниела му показа колко много още има да учи, преди да стигне до изкуството на любовта. Не изпитваше срам от този факт, а по-скоро нещо като страхопочитание. Сякаш го беше завела за ръчичка до позната врата, но зад нея се беше оказала една напълно различна вселена. Удоволствието, което изпитваше с нея, беше наистина безгранично. А на даден етап тя му показа как да направи същото и за нейното удоволствие.

Впоследствие той й даде всичко, което беше поискала. Направи го с радост, с дълбоката увереност, че е извадил невероятен късмет. Тя беше брилянтна на новия си пост, още по-брилянтна в леглото. Карпов беше на седмото небе.

После беше одобрен планът му за операция „Лунен камък“ и това автоматически постави в негово подчинение някои подразделения на ГРУ. Тук приносът на Юри Лантин се оказа решаващ, защото в Политбюро се чуваше неговата дума. Двамата започнаха да работят в тясно сътрудничество, тъй като Лантин имаше силно влияние в ГРУ и лично разчисти пътя на Карпов към ключовите елементи на операция „Лунен камък“.

— Другарю генерал — прошепна отново Карпов, дъхът му се смеси с въздуха, който излизаше от устата на усмихнатата Даниела. Беше му забавно да има свои тайни от Лантин, това беше главната причина да го заведе в кабинета на Даниела. Такъв беше характерът му — просто имаше нужда от притворство, от двойни игри… Затова я наричаше „другарю генерал“, докато вътре в душата му тя беше „Данушка“ и нищо друго… Той и тя знаеха всичко, докато могъщият Юри Лантин тънеше в неведение! По този начин Карпов имаше чувството, че може да се противопоставя на огромната му власт…

Завъртя я около себе си и надникна в сивите й очи. Пясъчнорусата коса беше стегната на кок, разкривайки съвършената форма на бледите й скули, решително вирнатата брадичка. Не носеше обици, макар ушите й да бяха продупчени.