Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Комитетът за държавна сигурност влезе в контакт с Никита Макарович Воркута веднага след като подчинените му кораби бяха увеличени от осем на шестнадесет. В началото той лично се занимаваше с обучението на агентите на КГБ, които трябваше да действат като истински рибари. После просто се съветваха с него. Строго погледнато, той не беше част от Държавна сигурност, но го третираха като такъв. Тоест — вярваха му. Но това беше лично негово мнение, тъй като отношенията им почиваха на по-друга основа. КГБ просто държеше дъщеря му.

След всичко това едва ли беше изненадващо, че тя обича да идва на тази дача. Беше близо до вода, макар и не точно в Одеса. Леката постройка с тъмносин покрив се намираше в Ялта, на полуостров Крим, който се виеше като змия във водите на Черно море. Фактът, че оттук разстоянието до Букурещ, Истанбул и Ростов беше приблизително еднакво, я караше да се чувства в центъра на света. Това вероятно се дължеше на детството й. В сравнение с Москва това място беше тихо и изолирано, тя изпитваше истинско удоволствие от слънцето и соления въздух.

Но тази сутрин беше различно. Когато слезе от черната лимузина ЗИЛ, която я доведе от военното летище на Одеса, генерал Воркута прокле променливия кримски климат. Валеше силен дъжд, небето беше сиво и прихлупено, къщите и дърветата чезнеха във влажния сумрак. Всичко в дачата лепнеше от влага, въздухът беше неприятно тежък.

Воркута нареди да се отворят прозорците и да се включи отоплението. Надяваше се така да прогони нает от пронизващата влага. После излезе на широката веранда, която гледаше към морето.

Вятърът и дъждът плющяха върху оловната вода, която почти напълно се сливаше с небето. Насочи поглед на юг, там, където на около триста морски мили започваха турските териториални води. Самотен гларус пореше въздуха високо над морето, сякаш неуязвим за природните стихии. От извития му клюн се откъсна остър крясък, тялото му започна да пикира към оловните вълни. Пенестият гребен на висока вълна понечи да го близне, птицата нададе още един крясък набра височина. Генерал Воркута я проследи с поглед, докато изчезне, сигурна, че забеляза потръпването й при контакта с хладната вода.

— Другарю генерал.

— Да — обърна се Даниела Воркута. В центъра на просторната дневна стоеше генерал Карпов. Носеше кафяво-червената си униформа — задължително облекло, когато беше извън сградата на: площад „Дзержински“ №2. Изглеждаше силен и уверен в себе си, от цялата му фигура се излъчваше магнетично привличане. В този момент й заприлича на Юри Лантин, изпълнил кабинета й преди няколко дни по съвсем същия начин…

— Приятно ми е да те видя тук, Данушка — усмихна се той. Протегна ръце и тя покорно се приближи. Устните му се впиха в нейните, телата им се сляха.

През 1971 година Даниела работеше в Отдел С — едно от най-големите подразделения на Първа главна дирекция. Там отговаряше за вербуването, подготовката и разпределението на агентите, които трябваше да бъдат внедрени в различни страни на света. Преките й задължения бяха свързани с „Прилепите“ — легендарния интелектуален център на КГБ, осигуряващ достоверни легенди за всички агенти на Комитета.

През същата година избяга Олег Лялин — висш функционер на Отдел В, където се планираха саботажни акции и убийства. Малко преди това подразделението беше погълнато от Отдел С.

Лялин се появи в Лондон с информация за най-мръсните операции на КГБ и това беше тежък удар за организацията. Около два месеца по-късно Даниела откри няколко любопитни подробности в досието на беглеца и започна да го преглежда с удвоено внимание.

Може би успя да открие почти незабележимите несъответствия единствено защото беше преминала пълна подготовка сред „Прилепите“ и умът й умееше да се концентрира върху сложната мрежа от лъжи и интриги. След три седмици напрегната работа заключението й беше готово. Грабна набъбналата си папка и я занесе на генерал Карпов, който по онова време беше началник на Отдел С.

Реакцията му беше бърза и решителна.

Разкритията на Даниела недвусмислено доказваха, че през последните две години Лялин е бил британски агент.

Отдел С бе залят от високата вълна на съветска ксенофобия. Високопоставени офицери от бившия Отдел В бяха подложени на интензивни разпити под същите лампи в кабинетите си, където довчера сами бяха разпитвали чуждите агенти. Онези от тях, които не бяха екзекутирани веднага, бяха понижени в обикновени инструктори и изпратени в Школата за външно разузнаване.