Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Другарят Карпов искаше да бъде сигурен, че от бившия Отдел В не е останало нищо и усилията му бяха възнаградени. За заслуги пред партията и държавата той получи още една звезда на пагона и длъжността началник на Първа главна дирекция.

Карпов обра всичките лаври по разкритието на Лялин и това беше естествено. Но той не забрави кой му предостави необходимата информация. Веднага след като встъпи в новата си длъжност, той изтегли полковник Воркута и я назначи в новосъздадения Отдел 8, който трябваше да поеме функциите на стария Отдел В.

Все пак мотивировката на Карпов не се дължеше единствено на благодарността, нито пък на безспорните качества на Воркута. Започна да копнее по нея в момента, в който му я бяха представили, още преди години. Тогава тя беше едва деветнадесетгодишна и работеше като чиновничка в Отдела за активни мероприятия. Младостта обаче не й попречи да създаде няколко наистина великолепни кода, които в общи линии се използваха и до днес.

Беше го заслепила с гъстата си руса коса, хладните сиви очи и меките, подканящи устни. До този момент Карпов не беше изневерявал на жена си, с която живееше близо тридесет години. Но тези години се стопиха и изчезнаха в момента, в който зърна Даниел Воркута. Човек на кариерата, генерал Карпов никога не би отстъпил единствено пред натиска на страстта. Негов върховен господар беше амбицията, затова можеше да си позволи тази жена само ако я превърне в част от кариерата си.

Периодично се интересуваше от работата на Даниела, получи подробен доклад за първата й европейска обиколка, целяща набирането на нови агенти. Бързо установи, че момичето притежава достатъчно талант и благоразумие да се издига и само, но все пак се обаждаше тук и там, за да осигури безпрепятствения й ход нагоре по служебната стълбица. След шест месец уреди да я върнат у дома. Не му беше приятно да е толкова далеч. Липсваше му не само жената, но и уникалните й способности да отделя семето от плявата да поддържа отдела си в отлична форма. Тя беше истински боец и той й се възхищаваше. В известен смисъл я изграждаше по свой образ и подобие, но нито тя нито той си даваха сметка за това, което беше най-странното…

Разкритията на Даниела по аферата Лялин му позволиха да действа открито за нейното повишение. Назначи я за заместник на човека, който оглави новия Отдел 8, и това, по негово дълбоко убеждение, беше най-добрият възможен ход. Просто защото не вярваше на този човек и подозираше, че няма да се справи със задачите.

В рамките на година и половина полковник Воркута вече беше готова да оглави Отдел 8, точно според желанието на Карпов. Беше доказала своите качества не само пред него, но и пред всички, които вземаха решения в сложната бюрократична мрежа на КГБ. Да не говорим за факта, че на този пост тя щеше да бъде изключително полезна лично за Карпов. Той умишлено я държеше настрана от вниманието на кадровиците в Политбюро, които лесно можеха да провалят кариерата на всеки.

Просто една сутрин вдигна телефона и й предложи началническия пост на Отдел 8. Не пропусна да й подхвърли, че това е само началото. Но ако…

Генералът внимателно беше подбрал момента. Сега вече можеше да я има и удоволствието щеше да бъде двойно. Просто защото ще съчетае полезното с приятното… Беше твърдо решен да се възползва максимално и от двете.

Но Даниела отказа.

Това само го амбицира. Колкото по-категорична беше тя, толкова по-разпален ставаше Карпов. Очите му лакомо поглъщаха пухкавите устни и хладните сиви очи, струваше му се, че пред него стои великолепна расова кобила, която трябва да бъде укротена. С известно учудване откри, че никога в живота си не беше изпитвал толкова силно желание за каквото и да било. Когато тя напускаше кабинета му, той просто не беше в състояние да работи, мислеше за нея и нищо друго не го интересуваше. За човек с неговия ранг това можеше да бъде фатално.

Трябва да я имам, повтаряше си той. Трябва!

Разбира се, би могъл да използва авторитета си и просто да й заповяда исканата близост. Но усещаше, че подобен акт твърде скоро би го отвратил както от себе си, така и от покорството на жената. Даваше си сметка, че Даниела означава много повече и не бива да я подлага на никакъв натиск. Мечтаеше сама да кажа „да“ на неговия копнеж за близост.

В онзи решаващ ден той анулира всичките си срещи, изиска досието й от архивата и се прибра у дома. Жена му беше заминала при сестра си в Рига и нямаше да я има две седмици. Жилището беше изцяло на негово разположение.