Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Разбра, че трябва да действа бързо и измъкна главичката навън. Устните й нежно я обвиха, точно навреме. Тялото му се изви като дъга, горещата сперма напълни устата и гърлото й, езикът й стана още по-плъзгав и по-усърден в своята работа…

После тя несъзнателно го прегърна.

— Недей! — изръмжа Карпов и рязко отвори: очи. — Знаеш, че не понасям капаните!

Как е възможно да възприема нежната ми прегръдка като капан, безмълвно се запита Даниела, отдръпна ръце и се загледа в лицето на задрямалия Карпов. Стана й тъжно. За любовта, за неповторимата нежност, която не беше изпитвала от времето на майчините целувки.

Карпов започна да хърка и тя се надигна. Очите й се отправиха към безбрежната шир на Черно море, но красивата гледка й се стори покрита с пепел.

Може би започвам да се уморявам от него, въздъхна Даниела. А може би всичко се дължеше на тежестта на „Медея“, на острието на бръснача, върху който играеше опасната си игра.

Обърна се и влезе в кабинета си. Отпусна се до ниската каменна масичка, която беше внесла нелегално преди няколко години от Пекин, точно в началото на „Медея“… Повърхността на масичката беше разчертана за играта „уей ки“. Ръката й се протегна към кутията с пуловете, един черен камък легна на първото от важните кръстовища. Смени мислено позициите и започна да търси подходящ ход за белите. Но бойната игра беше доста сложна, човек трудно можеше да очертава стратегията на двете страни едновременно. Играейки за двама, тя така и не беше успяла да довърши нито една игра… Разположението на фигурите пред очите й беше започнато още преди три години.

По тялото й пробяга хладна тръпка. Лантин. Видя го ясно в съзнанието си, облегнат небрежно на стената в кабинета й. Неволно се запита какво се крие зад будните му очи. Ако действително е в течение на всичко, което става в службата, той несъмнено ще открие и съществуването на „Медея“. Даниела обаче знаеше, че това не бива да се случи…

Напълни шепата си с камъчета и замислено ги разклати. Отметна глава назад и затвори очи. Сексът имаше интересен ефект върху нея и обикновено я караше да се концентрира до крайност. Какво да се прави с Лантин? Той трябва да бъде неутрализиран, на всяка цена! Абсолютната му власт превръщаше това в сериозен проблем. Но Даниела знаеше, че всички проблеми се решават, човек просто трябва да открие ключа към тях.

Ще трябва да постъпи така, както някога я беше съветвал баща й. Силата на врага обикновено се опознава по-бързо и по-лесно от слабостта му , казваше той. Ако времето ти е малко, няма да успееш да откриеш слабостите му, затова е по-добре да опознаеш силата му, а след това да потърсиш начин да я използваш срещу него. Сивата мътилка над морето започна да се разкъсва, тук-там се появиха късчета синьо небе. Облаците бягаха като подгонени към хоризонта.

Очите на Даниела рязко се разтвориха, погледът й се спря върху разчертаната дъска. Дали открих верния отговор, запита се тя. Вдигна ръка и направи последния ход на белите. Вече беше ясно, че печелят черните. Играта най-сетне беше свършила.

Но заедно с това започваше нова.

Минутите бавно се точеха. Джейк използваше времето, за да направи дишането си по-дълбоко и по-бавно. Вглъби се в себе си, всичките му сетива се концентрираха в една точка, разположена ниско долу в корема. Така го беше учил Фо Саан. В подобно състояние човек вижда повече неща около себе си, може да реагира по-точно и по-бързо… Това беше състоянието, което Джейк се стремеше да поддържа по време на всички опасни ситуации.

Сега се намираше в една от тях. Двамата якудза го натикаха в колата си и го поведоха на северозапад, дълбоко в лабиринта на Тошима-ку. Прекосиха гъмжилото на Икебукуро, вдясно от което се издигаше грамадата на университета Рикио. След около километър и половина минаха под Ямате-дори и се насочиха към Канаме-чо.

Къщите станаха по-просторни и видимо по-скъпи. Появиха се зелени морави, високи бамбукови огради, каменни порти. Малко преди да стигнат до университетското игрище за бейзбол, свиха наляво и скоро се озоваха пред железен портал, от двете страни на който се издигаше четириметрова ограда. Над заострените шишове в горната й част надничаха японски кедри и стройни кленове. Всички бяха стари, но отдалеч личеше, че за тях се полагат специални грижи.

Успя за миг да зърне къщата, после всичко се скри зад гъста зеленина. Слязоха от колата и тръгнаха по пътека, застлана с обли камъчета. Минаха край три остри скали, подбрани в подходящи размери и положени в дъното на зелена морава.