Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Върху гладката повърхност бяха изрисувани пет вертикални линии, които приличаха на „хака“, но на практика бяха нещо съвсем друго. Точно като мен, помисли си Тцун-Трите клетви. Огромният му юмрук несъзнателно се сви, хартията се превърна в малка топка. Сърцето му блъскаше в гърдите, кръвта пееше във вените му.

Драконово сърце. Така го наричаха тогава. Този прякор имаше особено значение, никой извън тесния кръг на посветените не можеше да го разбере.

Значи се започва, въздъхна той. А може би вече е твърде късно.

Драконово сърце. Така гласеше кодираното заглавие на калиграфията и именно то беше причината за възбудата на Тцун-Трите клетви. Спешно изпрати първородния си син да извика Чудесния Сун. Протоколът изискваше да прати именно него, тъй като Чудесния не беше случаен човек.

Гирляндите разноцветни светлини на пристанището не му направиха никакво впечатление, мисълта му беше заета с клетвата, дадена преди много години.

Драконово сърце. Написаната върху оризова хартия призовка за последния акт на действието се появи на борда, донесена от втория син. Тя беше поставена в алуминиева тръбичка с печат от червен восък. Всъщност този последен акт е започнал още при запечатването, въздъхна в себе си Тцун.

Сви рамене и отново въздъхна. Този факт е без значение. Ще стори това, което трябва да бъде сторено. Въпреки битката на разгневените дракони сред буреносните облаци. Въпреки предчувствието, че победата ще бъде пирова…

Семейството, помисли си Тцун-Трите клетви. Без семейство животът не струва пукната пара.

В този момент усети леко поклащане на джонката и някакъв шум. Вече бяха на борда. Тишина, нарушавана единствено от тихия плясък на вълните. Сведе очи към това, което стискаше между пръстите си, внезапно обладани от огромна сила. Думите върху хартията пареха.

„В името на духа на Белия тигър аз ще изпълня това, което се иска от мен. Прекланям се пред дълга.“ Конвулсивно накъса тънката хартия — прекалено деликатен приносител на слова, които може би щяха да променят света. Белите снежинки полетяха над притъмнелите води на Южнокитайско море и скоро изчезнаха. Но думите останаха запечатани в съзнанието му. Пое три пъти въздух и бавно обърна гръб на гледката. Скоро трябва да тръгва, иначе ще закъснее за срещата. Никой не знаеше с кого ще се види в лабиринта от тесни канали нагоре по течението на реката. Дори първородният му син.

Сун По-хан, далеч по-известен като Чудесния Сун — прякор, получен в триадите, стоеше изправен край борда, силуетът му неясно се очертаваше на лунната светлина. Беше топчест мъж с дебел задник и къс врат. Краката му бяха толкова криви, че биха изглеждали смешно у всеки друг. Но не и у Чудесния Сун. Той беше 489 — главатар на триадата 14К.

Обърна се и тръгна по скърцащите дъски на палубата.

— Ветроходната гонка „Дракон“ ще се проведе в неделя — промърмори той и се изплю зад борда. — Брат ми вика да заложа на лодката на Т. И. Чун… — изправи се пред Тцун, лицето му беше напълно безизразно: — Аз обаче реших да проверя нещата от извора и тогава да заложа спечелените с пот пари… В крайна сметка лодката на Чунг вече победи миналата година, нали?

Лицето на Тцун-Трите клетви остана безизразно.

— Капитанът на „Небесния син дракон“ спечели с измама — отвърна той. — Тази година съм взел всички мерки това да не се повтаря.

— Звучи дяволски сериозно — промърмори Чудесния Сун и седна върху дебело, навито на спирала въже. — Както сте я подкарали вие двамата, може и да останете с празни ръце… Особено когато става въпрос за разпределение на благата.

— Преувеличаваш — отвърна Тцун и драсна клечка кибрит над чашката на лулата си от слонова кост. Дръпна няколко пъти, после добави: — Тук враждата е начин на живот и често се оказва най-добрият стимул за поредното състезание. — Тези думи бяха произнесени внимателно, тъй като тежаха от скрита емоция. Враждите и дрязгите в бизнеса бяха нещо обикновено за живота в Хонконг. Но проблемът с Т. И. Чун беше доста по-различен. Нещата бяха твърде лични и наистина ужасни, ако човек се позамисли над тях.

Чудесния Сун изсумтя:

— Ти вземаш танкерния флот на Донели и Тун, Т. И. Чун получава металургичния завод „Фан Ман“; ти вземаш веригата магазини „Танг Шан“, Т. И. Чун — „Южнокитайска електроника“… Питам се колко ли пари е похарчил, за да блокира твоите придобивки? И колко пари си похарчил ти, за да блокираш неговите?

— В пръскането на средства трябва да има граница, дори когато става въпрос за големи тайпани като теб и Т. И. Чун. Защото има опасност в даден момент да се окажете с малко налични пари. А това би било фатално, особено на фона на заплахите, които ни отправят проклетите комунисти оттатък границата. Да не говорим за акулите, които кръжат наоколо и само чакат подходящия миг да ви налапат…