Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Беше облечен в добре скроен тъмносин костюм, на ревера му проблясваше лентичката за медали, с която той открито се гордееше. Даниела с удоволствие установи, че на вратовръзката му беше прикрепена иглата от черен оникс, която му подари за рождения ден, отпразнуван предишната седмица.

Очите й се преместиха върху втория посетител и Карпов побърза да го представи:

— Мисля, че се познаваш с другаря Юри Василиевич Лантин.

— Само съм чувала за него — предпазливо отвърна Даниела.

Лантин беше член на Политбюро на КПСС, един от хората с огромна власт в бюрократичната йерархия на съветското общество.

Даниела познаваше добре началника си. Едва ли случайно е тук, още повече че от модерната сграда на Първо управление дотук трябваше да пътува доста време по околовръстния път. Кабинетът му се намираше на последния етаж на небостъргача от стомана и стъкло, издигнат във формата на полумесец, от прозорците му, се разкриваше великолепна гледка към горите на Подмосковието. Фактът, че беше предпочел да доведе Лантин в мизерния й кабинет на площад „Дзержински“ бе твърде многозначителен и тя моментално застана нащрек. Пред нея стоеше Властта. Огромната и неограничена власт. Беше съвсем ясно на чия страна беше тя и Даниела се стегна в очакване на неизвестното.

Карпов извади пура и спокойно щракна запалка от масивно злато. Това не беше демонстрация на капиталистически лукс. Даниела беше добре запозната с навиците на Карпов и вече знаеше, че предстои нещо особено.

Карпов и Юрий Андропов са били заедно в щаба на войските, нахлули в Унгария през 1956 година. Доколкото Даниела беше информирана, и двамата са показали изключителна твърдост в сложната ситуация. А след края на операцията си разменили подаръци. Когато Карпов щракаше златната запалка, това означаваше, че помни своята дружба с Андропов и продължава да тачи паметта му.

Сега генералът издуха облак ароматен дим, сведе поглед към горящия край на кубинската пура и на устните му се появи лека усмивка.

— Доведох другаря Лантин при теб, тъй като той проявява специален интерес към някои дейности на отдела ти… — Даниела веднага разбра за кои дейности става въпрос. Карпов без съмнение имаше предвид дейността на КВР — страховитото военно контраразузнаване, чиито инициали се изговаряха рядко, дори сред тези стени…

— Интересувам се от Ничиреншу — обади се за пръв път Лантин и Даниела се вслуша в интонацията на гласа му. Отдавна знаеше, че може да научи много неща от гласа на събеседника си.

Лантин остана прав до стената, главата му скриваше стандартния портрет на Ленин, окачен или от предшествениците на Даниела, или от някой престараващ се кретен от Домакинския отдел. Беше поставил дългите си крака един пред друг, ръцете му бяха нехайно сключени зад гърба. Кройката на сивия му костюм автоматически превръщаше облеклото на Карпов в някаква отживелица с антикварна стойност. В тези дрехи и с тези маниери той спокойно би могъл да мине за заможен англичанин, отбил се до брега на Темза, за да наблюдава поредната гребна регата…

Даниела концентрира вниманието си върху лицето му — издължено и леко навъсено. Вероятно беше около петдесетгодишен — една почти бебешка възраст за поста, който заемаше. Косата му беше дълга и гъста, мазно проблясваща на жълтеникавата светлина. На едната му буза имаше бенка и тя го правеше някак странно привлекателен. Естествено, за това допринасяше решителната брадичка, дълбоко разположените очи и безупречно подстриганите тънки мустачки. На тази привлекателност контрастираха единствено устните — тънки и жестоки в своята неподвижност.

— Ничиреншу се ръководи пряко от генерал Воркута — обади се Карпов с очевидното желание да играе водеща роля в разговора. — А идеята да привлечем на наша страна един известен терорист-единак беше моя… Бях убеден, че с негова помощ можем да осъществим известни… хм… операции по трайно отстраняване, без да си навличаме порицанието на международната общественост… — Даниела му хвърли един остър поглед, но Карпов невъзмутимо продължи: — Ничиреншу е далеч по-ефикасен от българите, едновременно с това много по-сигурен от нашите агенти араби…

Даниела побутна към него грозния железен пепелник.

— В краткосрочен аспект резултатите му са наистина впечатляващи — делово допълни тя. — Става въпрос за операции в няколко страни: Гана, Чад, Ангола, Ливан, Сирия, Египет, Никарагуа и Гватемала… На всички тези места той действаше безупречно, с негова помощ бяха отстранени редица революционни водачи, чиято дейност влизаше в разрез с нашите планове и можеше да предизвика нежелани вълнения, а дори и въстания…