Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

— Мариана планираше ли някакво пътуване по време на твоето отсъствие? — попита равнодушно той, съзнавайки че Джейк моментално ще улови необичайната интонация в гласа му.

— Не — поклати глава Джейк. — Можеш да я пуснеш в стаята, ако вече си свършил с новините… Зная, че изгаря от нетърпение да ме види.

— Мариана не е тук, Джейк — поклати глава Дейвид и очите му внимателно се спряха върху бинтованото лице. — Била е забелязана на Кай Так малко след началото на рейда. Взела е самолет на авиокомпания „ДЖАЛ“ за Токио…

В стаята се възцари тежко мълчание. Дейвид тръсна глава и побърза да продължи:

— Както знаеш, ние нямаме свои хора в Япония и това е цялата информация, с която разполагаме… Проверих в апартамента ти за бележка, обяснение… Но нямаше нищо.

— Какво е станало с нея? — прошепна с побеляло лице Джейк, очите му се заковаха в Дейвид: — Кажи какво знаеш, за Бога!

— В щаба са единодушни, че Ничиреншу е бил информиран за нападението ти в комарджийския вертеп, малко преди началото на операцията. Загубите ни възлизат на десет човека и не могат да бъдат обяснени лесно…

— Дейвид! — разтърси се от тръпки Джейк. — Какво е това, в името на Бога?!

— Някой е позвънил на Мариана в нощта на твоето нападение. Установихме, че разговорът е бил проведен от Токио. Едва тази сутрин специалистите стесниха кръга около абоната. Обадил се е от квартал Тошима-ку…

Комарджийницата беше в същия квартал, светкавично съобрази Джейк.

— Четиридесет минути след разговора Мариана е била на летище Кай Так — продължи Дейвид Ох. — А след още двадесет минути вече е летяла за Токио…

— Но къде е отишла?

Дейвид сви рамене:

— Знаеш, че нямаме такива възможности за проследяване.

— Невъзможно! — прошепна Джейк. — Мариана не познава никого в Япония. Абсолютно никого! Какво ще търси там?

— В щаба са на мнение, че ти можеш да хвърлиш светлина върху този въпрос.

— Не мога, по дяволите!

Дейвид се приведе напред, ядосан от избухването на Джейк.

— Имаш ли някаква представа каква бъркотия предизвика със своето нападение? — просъска той. — Знаеш ли, че то постави под заплаха лично президента и плановете му за известна реципрочност в търговията с…

— Майната му на президента! — отсече Джейк. — Ничиреншу е по-важен от всички като…

— Твоят рейд постави под заплаха самото съществуване на Агенцията! — повиши тон Дейвид Ох, после направи опит да се овладее. — Какво трябва да мислим след изчезването на Мариана? Нима е съвпадение, че от всички възможни посоки на света тя избира именно тази, която си избрал ти за своята секретна мисия? Отговори ми на тези въпроси, ако можеш… — вдигна глава и срещна погледа на Джейк: — Беридиън подозира, че тук имаме работа с нещо като айсберг…

— И ти ли мислиш така?

— Не зная…

— Господи, Дейвид! Сторих всичко на своя глава! Сам, разбираш ли? Като капка мастило на бял лист! Толкоз по въпроса! А Беридиън се бори с книжни тигри!

— Може би, но ти знаеш що за човек е той. След като и ти нямаш представа защо е отлетяла Мариана, ние пък съвсем няма как да знаем това… Което означава, че той няма да се успокои, преди да разбере всичко…

— Аз също!

Дъждът продължаваше барабани по стъклото. Дейвид се отдалечи от високото легло и погледна към мокрия бетон зад прозореца.

— Буда, навън е истински потоп!

Пред входа спря червен нисан, от който изскочи млада жена и изтича към козирката. Дейвид изпита истинско удоволствие от дългите бедра и блясъка на косата й. Хареса начина, по който момичето тичаше — сигурен, гъвкав, силен…

Обърна гръб на прозореца и попита:

— Джейк, много лоши ли бяха отношенията ти е Мариана?

— Не искам да говоря за това.

— Извинявам се за нахалството, но отговорът на този въпрос може да се окаже от жизненоважно значение.

— Не бяха много лоши — затвори очи Джейк. — Но не бяха и много добри…

— Страхувам се, че Беридиън няма да остане доволен от този отговор.

— Не сме се любили от шест месеца! — изръмжа Джейк и закова очи върху лицето на Дейвид. — Това достатъчно интимно ли ти звучи?

— Какво стана?

— Не знам, просто се отчуждихме… А може би се променихме, казва ли ти някой?… Всичко е боклук!

— Когато се женеше, не беше боклук…

— Тогава бяхме други — прошепна, без да го гледа Джейк.

— А сега ти си друг !

— Какво означава това? — фокусира очите си върху лицето му Джейк.

— Ти не си човекът, когото познавах, Джейк — отвърна Дейвид Ох и се отдалечи от прозореца. — След касапницата при Сумчун живееш като робот, вършиш нещата механично… Не можеш да мислиш за нищо друго, освен за Ничиреншу.