Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Ние с теб се занимаваме с доста особен бизнес, Хенри… Да наложим своите разбирания за ред в хаоса на света около себе си. Това е тежка отговорност, тя ангажира всичките ни душевни сили… Само по този начин поддържаме хода на нещата и паяжината ни блести… — раменете му леко се присвиха, — въпреки неблагоприятните климатични условия, негостоприемния терен и враждебните насекоми, които го обитават…

— Разбираш какво имам предвид, нали, Хенри?

— Да, сър. Разбирам.

— Ние сме различни от обикновените хора по света — продължи Беридиън. — Това е станало по наше собствено желание и може би ни осакатява, но в същото време ни спасява от скуката. Лично аз съм убеден, че ако ме принудят да водя живота на обикновените хора, положително ще си пръсна черепа.

— Не, не… Най-много обичаме да танцуваме в мрака, мечтаем да открием това, което ни очаква зад ъгъла… Ние сме изследователи, Хенри. Ясновидци. Ние надничаме в бъдещето и отгатваме предстоящата стратегия…

— Като пъхаме ръце в разпорения корем на жертвеното агне — вметна Ундерман. — Така са правили древните римляни.

Беридиън се засмя и очите му се избистриха.

— Много добре, Хенри. Наистина е така, примерът ти е много подходящ… — размърда се в стола си и добави: — Но аз наистина създадох Агенцията от божественото прозрение. Чисто и могъщо прозрение. Тенденции, Хенри… Ние сме рожба на тенденциите… Така, както течението пробива дупка и в най-твърдия камък…

Извади папка с червени корици и я разтвори. Пръстът му се заби в най-горната страница.

— Съзнаваш ли какво направихме с Израел? Всяка година им отпускаме 1,7 милиарда долара пряка военна помощ, въпреки че петдесет процента от бюджета им е с военна насоченост. В допълнение им даваме осемстотин и петдесет милиона долара икономическа помощ…

— И двамата знаем, че Израел е единственият ни стабилен съюзник в Близкия изток — объркано промърмори Ундерман. — Няма кой друг да поддържа формата им… Не вярвам да си променил мнението си на сто и осемдесет градуса и да си станал противник на нашата помощ за Израел…

— Нищо подобно! — ядно отвърна Беридиън сякаш изложен от най-способния си ученик по време на инспекция. — Не ме безпокои фактът, че им отпускаме помощи, а по-скоро последиците от тези помощи върху самите тях — пръстът му отново почука по папката: — Въпреки нашата щедра помощ Израел е затънал в дълбока икономическа криза! Годишната им инфлация надхвърля двеста процента! Помисли върху това, човече! Скоро ще трябва да бъдат взети драстични мерки за стабилизирането на тази страна!

Очите му се плъзнаха по-нататък по листа:

— А я чуй това: през последните две десетилетия Япония е страната с най-стабилен икономически прираст в света. Какво ти говори това?

Ундерман прецени, че при сегашното настроение на Беридиън е по-добре да демонстрира невежество, вместо да даде погрешен отговор.

— Накъде биеш, Антъни?

— Ето накъде — въздъхна Беридиън. — С милиарди долари за военни разходи Израел е на ръба на икономическия колапс. Докато японската икономика процъфтява — приведе се напред и опря лакти на полираната повърхност на масата: — Защо? Единствено заради добрия мениджмънт? Възможно ли е това? Израелците, съвсем не са глупави и всички прекрасно знаем това. На практика спокойно можем да се учим от тях в определени области. Тогава защо ?

— Деструктивната политика — отговори си сам той. — Подводното течение, формирало и нашата Агенция. Моето божествено прозрение, но направено преди стотици години, през мрачното Средновековие. За бъдещето на света… И това бъдеще е днес, Хенри!

Беридиън захлопна червената папка и сложи длан върху нея.

— Всичко е тук, в тази папка. Заключението е категорично — съществува обратна зависимост между военните разходи и здравия икономически растеж. В сравнение с Израел, военните разходи на Япония са почти нула!

— Един от най-известните цитати на Ленин гласи: „Империализмът е последната фаза на капитализма“ — усмихна се Беридиън. — А каква по-точна дефиниция на империализма от търговията с оръжие?

— Въпреки това комунистите непрекъснато разширяват своята оръжейна промишленост. Разполагам с резюме от решенията на икономическата среща на високо равнище в Новосибирск, проведена миналата година. По единодушно мнение на участниците в нея именно военните разходи са пречката за икономическия растеж на Съветския съюз…

— През миналата година Северна Корея е доставила на Ирак оръжие за 880 милиона долара, макар да поддържа тесни връзки с Иран — главния враг на Ирак… За тази година цифрата ще бъде с петдесет процента по-висока. За периода 1965–1985 година тридесет и една страни от Третия свят са увеличили военните си разходи с повече от сто процента. Между тях, както всеки може да очаква, са Египет, Иран, Сирия й Ирак… Но може би само ние с теб няма да се изненадаме, когато открием в списъка страни като Хондурас, Нигерия, Замбия, Зимбабве и Кувейт… Днес търговията с оръжие е най-динамичното перо в световната търговия като цяло…