Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

— Не искам да направя този необратим ход без твоето съгласие — обади се Беридиън. — Имаш право на избор…

— Палецът нагоре или надолу — промърмори Ундерман. — Като древните римляни…

Беридиън си спомни за предишния пример на Ундерман и леко кимна с глава.

— Да, като древните римляни.

Ундерман отмести стола си и стана. Навън беше започнало да се заоблачава. Ярките цветове се бяха стопили, имаше чувството, че цветята крият листенцата си от него.

— Така да бъде — тежко отрони той. Зелените хълмове му се сториха безкрайно далеч. — Палци долу!

Ши Зи-лин отвори вратичката на черната лимузина в момента, в който тя се закова пред портите на Ксианшан. Флагрантните хълмове, както още ги наричаха, бяха затворени за посещения през 1972 година. Намираха се на двадесетина километра от Пекин и Зи-лин обичаше да идва тук. Спокойствието му помагаше да прогони болката, която ставаше все по-силна и по-силна. Зад гърба му и малко вляво оставаше централният площад пред Летния дворец, известен с името Янмингуан. Там, разбира се, винаги гъмжеше от туристи.

Лично за Зи-лин това място беше тъжно. След вандалското нахлуване на французите и англичаните през 1860 година всичко тук беше опожарено и разрушено. През 1879 били отпуснати малко пари за възстановителни работи, но всичко спряло дотук.

Малкото останали части от мраморни скулптури и ръчно гланцирани плочки отдавна бяха изчезнали. Изсечени били дърветата, отглеждани с любов и внимание през вековете. Те се превърнали в подпалки, а след тях били демонтирани и железните рамки на рамки на конструкцията.

От дървените китайски постройки отдавна нямаше нито следа. Сред равните като тепсия оризови ниви се виждаха остатъци от тухлени стени, издигнати от европейците, и това беше всичко. Нито следа от великолепните градини, простирали се на стотици декари наоколо.

Зи-лин нарочно беше обърнал гръб на всичко това, очите му се насочиха към Флагрантните хълмове, чиито червеникаво сиви склонове плавно се спускаха към Юкуншан — Кехлибарения фонтан. Преди стотици години земята се беше раздвижила и на върха на хълма се появили огромните скали от варовик. Под влиянието на природните стихии той се превърнал в мрамор, използван за пръв път от Кин за строителство на дворците, храмовете и красивия парк. Някога тук е имало множество будистки и таоистки храмове, в мраморния хълм били изсечени великолепни каменни пагоди.

Днес Зи-лин беше превърнал района във военна зона, за да го спаси от любопитните туристи, залели Китай след отварянето към Запада. Започна бавно да се изкачва по хълма, офицери и войници от пехотната част усърдно му отдаваха чест. Ненавиждаше металната шина, която беше принуден да носи на десния си крак, но без нея болката беше толкова силна, че просто парализираше мускулите му.

Всекидневните упражнения във вилата му в околностите на Пекин включваха разнообразни акватонични и изометрични системи, включително натоварване с тежести. През ден го посещаваше един от най-известните специалисти по акупресура, веднъж седмично се оставяше в ръцете на личния си иглотерапевт.

Зи-лин добре знаеше, че всички тези процедури няма да излекуват хроничното заболяване, от което страдаше, но на неговата възраст това нямаше особено значение. Вече наближаваше осемдесет и шест и желанието му беше скромно — временно облекчаване на болките. Желание, което екипът край него изпълняваше сравнително успешно.

Извърна глава да улови полъха на летния ветрец. Оризовите полета наоколо го успокояваха и прогонваха болката. Очите му светнаха от задоволство при вида на университетския комплекс Кингхуа, осветен от щедрите слънчеви лъчи оттатък полята.

Това беше още една причина за честите му посещения тук. Беше сред природата, а едновременно с това и близко до младежите и девойките, които са бъдещето на Китай. Много трудно му беше да убеди своите колеги министри, че най-ценният капитал на страната е младежта. Всички те се страхуваха от младежта и изпитваха недоверие към нея, правеха всичко възможно да я манипулират така, както преди петдесет години бяха манипулирали тях. Най-голям ужас изпитваха от пагубното влияние на западната култура.

В тази страна съществува нещо много по-страшно от съпротивата срещу промяната, тъжно помисли Зи-лин. Това беше един почти ксенофобски страх от промяната, а не просто съпротива. С течение на времето съпротивата може да бъде сломена така, както водите на планинския поток изглаждат ръбовете на остра скала.