Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Но страхът е друго нещо. Той е лишен от разум отклик, напълно имунизиран срещу нормалните процеси на ерозията. Страхът се промъква в самата тъкан на нещата и ги превръща в непробиваема броня.

Но дори това не разколебаваше Зи-лин. След като потокът не е в състояние да подкопае или изглади препятствията по пътя си, той просто трябва да промени този път и да остави препятствието да се разсъхне под горещото слънце. Скоро, лишено от закрилата на пенестите струи, то ще отстъпи пред природните сили, ще се пропука и изчезне…

Такава беше съдбата, която Зи-лин готвеше за своите врагове. А те бяха силни и многобройни. Ако се обединят, мощта им положително ще бъде по-голяма от неговата… Имаха качеството да се обновяват като годишните сезони, ставаха все по-силни и по-решителни, опитите им да го свалят все по-опасни…

Два пъти за последните пет години бяха правени опити за отстраняването му. При първия от тях идеята беше да го превърнат в плашило от сорта на Бандата на четиримата. Провалът беше пълен. Но само година по-късно, групичка министри образуващи опасен „кун“, поиска да бъде пенсиониран без много шум, на базата на напредналата му възраст и тежкото заболяване…

Малко след провала и на тази идея двама от най-опасните членове на този „кун“ загинаха при тежки инциденти. Поне така ги окачестви официалната правителствена комисия, назначена за разследване на нещастните случаи, станали в рамките на месец. Останалите министри очевидно бяха на друго мнение, тъй като оттогава насам секнаха всякакви опити да се пречи на отварянето на Китай към Запада и поставянето началото на пазарна икономика в страната — две от основните задачи на Зи-лин.

Спокойствието беше пълно допреди шест седмици. После дойде информацията от съответния източник на Зи-лин. Стремително напредващ в кариерата млад бюрократ (според официалната китайска терминология това означаваше човек, прехвърлил петдесетте) беше направил опит да влезе в контакт с един от членовете на бившия „кун“. Името на този бюрократ беше Ву Айпинг, наскоро назначен за директор на Научноизследователския институт за национална отбрана. Зи-лин добре знаеше за тесните му връзки с генералния секретар на ККП и министъра на отбраната. Огромни парични средства се насочваха към института, тъй като всички ръководни функционери бяха единодушни в становището, че нов Китай трябва да разполага с модерна и съвременна армия. Това превръщаше Ву Айпинг в наистина могъща фигура, макар че и останалите членове на групичката не бяха лишени от влияние. Особено опасни бяха радикалните възгледи на този човек, твърдо решен да се противопоставя с всички средства на отклонението на Китай от каноните на марксистко-ленинската идеология.

От двете му страни се нижеха гробници. Сякаш край тясната пътечка беше погребана цялата история на Китай — безброй семейства и отделни личности, издържали на всички изпитания: природни бедствия, промяна на управляващите династии, инвазията на манджурци и японци… Може би затова беше оцелял и Китай. Въпреки последиците от безумното управление на Манчу, довело до раздяла с огромни територии, въпреки глупостите на самообявилите се за богове Чан и Мао.

Зи-лин мрачно поклати глава. Имаше чувството, че въпреки огромните му усилия, любимата страна върви назад, към провал… И това е така още от годините след края на Втората световна война.

Няма ли край, безгласно се запита той.

Стори му се, че духовете на многобройните мъртъвци край пътечката започват да мърморят в знак на съгласие с него. Стига вече , шепнеха в ухото му те. На това трябва да се сложи край, иначе Китай няма да оцелее през двадесет и първи век…

Когато стигна на мястото, където се пресичаха двете пътечки, в очите на Зи-лин имаше сълзи. Пое надясно и не след дълго пред погледа му се разкри Вофози — Храмът на спящия Буда.

Някога известен в цял Китай с редките си дървесни видове, този храм беше сред най-старите в района на Пекин. Според преданието той е бил построен от Тан и първата статуя на Буда е била от сандалово дърво. Но през 1321 година Юан отделя 300 тона медни плочи за издигането на нов, още по-блестящ храм. В строителството, продължило десет години, били ангажирани седем хиляди души. Днес подобно строителство е невъзможно, тъй като разходите ще бъдат направо фантастични.

Верен на традициите, Зи-лин беше създал специална школа по горско стопанство в продълговатата и отдавна запустяла сграда, свързана с храма. Но самия храм запази за себе си, без да променя в него каквото и да било.