Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

— Страхувам се, че е така.

Зи-лин отново сведе очи към дъската.

— Още не си направил ход…

Жанг Хуа отказа да отмести поглед от лицето на стария министър.

— Страх ме е, Ши Зи-лин — промълви той. — Този човек ме кара да тръпна от ужас!

— Разбирам те — въздъхна Зи-лин. — Добре е, че изпитваш страх от Ву Айпинг. Това означава, че напълно разбираш каква заплаха е той за нас, а и за всичко, което сме градили в продължение на години… — на лицето му се появи успокоителна усмивка. — Ужасът е човешко чувство, приятелю. Не бива да се плашиш от него, трябва просто да го уважаваш. Когато успееш да вникнеш в едно толкова примитивно чувство, ти ще бъдеш в състояние и да го използваш… Да, Жанг Хуа, да използваш дори ужаса!

— Но той ме парализира! — изрази протеста си Жанг Хуа.

— Все пак ние с теб знаем какво означава истински страх — поклати глава Зи-лин. — Достатъчно е да си припомним какво преживяхме с руската армия край Владивосток и още няколко далекоизточни пристанища. Тази армия и прибавените към нея войски в Сибир висят като чук над главите ни още от края на Втората световна война.

Очите на Зи-лин ярко блестяха, потапяйки Жанг Хуа в пълноводната река на властта, струяща от стареца като горещ въздух от фурна.

— Но сега ни предстоят още по-страшни събития. През последните три години руснаците попълват своите петдесетина дивизии, разположени по северната ни граница. Седем от тях са бронетанкови. В Източен Сибир, където ние сме сравнително беззащитни, те са дислоцирали около сто бомбардировача ТУ-22 и сто и петдесет мобилни ракетни установки СС-20 с ядрени бойни глави. Между другото тези бомбардировачи, известни на Запад като „Бекфайър“, имат обхват от осем хиляди километра и носят ядрено оръжие на борда си. Бомби или ракети въздух-земя…

— Но и това не е всичко. Съединените щати, безкрайно мъдри както винаги, построиха най-големите в Югоизточна Азия военни бази — в Дананг и Камран Бей. После се изтеглиха от Виетнам и ги оставиха в ръцете на руснаците. От там никак не им е трудно да държат целия регион под контрол…

— Известно време излитаха само разузнавателни самолети, но напоследък фотографирахме няколко бомбардировача със среден обсег ТУ-16. Военноморските патрули от Камран Бей скочиха от 11 500 корабочасове през 1981 година на 27 000 миналата година.

— Всичко това означава, че в момента руснаците могат да ни нанесат удар не само от север, но и от юг. Ние сме обкръжени, приятелю…

— Ако разглеждаме нещата в световен мащаб, трябва да признаем, че руснаците притежават достатъчно ударна мощ в Малакския пролив и са готови да реагират на всяка ескалация в бойните действия около Близкия изток. През този пролив минават всички петролни танкери, пътуващи към Южнокитайско море. Под въздушното прикритие на самолети, базирани на шест модерни летища в Афганистан, те са в състояние да изпратят бойни кораби в северната част на Индийския океан. В допълнение могат да разчитат на подкрепата на виетнамските сухопътни сили, които наброяват около един милион души…

Зи-лин разпери ръце над дъската за „уей ки“:

— Тази примка около Китай трябва да бъде първата ни грижа, Жанг Хуа. В сравнение с брилянтно организираната от генерал Анатолий Карпов операция, машинациите на хора като Ву Айпинг изглеждат съвсем незначителни…

— Бих желал да имам вашата увереност, министре.

Не, приятелю, помисли си Зи-лин. Едва ли би пожелал това огромно напрежение. Но всеки иска да бъде на мястото, което не може да заеме. Такава е човешката природа.

На практика Зи-лин се съмняваше дали наистина притежава увереността, за която му завиждаше Жанг Хуа. Наистина беше отбивал всички атаки срещу себе си, постепенно остана единствен от старите ръководители на страната. Знаеше как да се справя с опонентите си, в ръкава му имаше немалко ефикасни номера. Но този Ву Айпинг беше някак по-различен от досегашните му врагове. Може би защото е представител на друго поколение… Мисълта, че хора като Ву Айпинг могат да решават бъдещето на Китай, го накара да потръпне от ужас. Колко различни са те от обикновените китайски младежи — от тези, които учеха в школата, в близкия университет!…

Имаше достатъчно основания да се страхува от Ву Айпинг и това беше безспорен факт. Може би той единствен от многомилионното население на Пекин беше в състояние да разгадае хонконгските му конспирации. Ако му се открие подобен шанс, разбира се…

Жанг Хуа взе едно бяло камъче от поставката край дъската и внимателно го постави между двете перпендикулярни линии в долната лява част на полето. Беше успял да осъществи „жанг“ — връзка със съседното камъче, вече лишено от два източника на „въздух“.