Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

— Изборът е ваш, другарю министър — промърмори с безразличие той, после извади някакъв плик и го хвърли на масата. — Ще бъдете ли така добър да пуснете това в пощенската кутия оттатък площада? Бих искал да замине веднага.

Въпреки гнева си, Жанг Хуа сведе поглед към плика и сърцето му изведнъж замря. Кръвта свиреше в ушите му, имаше чувството, че всеки миг ще припадне.

— Не изглеждате добре — промърмори Ву Айпинг, докато Жанг бавно се свличаше обратно на стола. — Още малко чай?

Жанг Хуа пое чашата, но ръцете му трепереха толкова силно, че горещата течност се разля по дрехите му. Той обаче изобщо не забеляза този факт, тъй като очите му бяха заковани в адреса, акуратно напечатан върху плика.

— Това… Това е адресирано до жена ми… — с мъка преглътна той.

— Да не би да съм сбъркал номера? — проточи дългия си врат Ву Айпинг.

Жанг Хуа вдигна глава и прокара пръсти през косата си.

— Какво пращате на жена ми?

— Вижте сам, ако наистина ви интересува — отвърна онзи.

Жанг Хуа се поколеба само миг, после решително счупи восъчния печат. В плика имаше кратка бележка до жена му, написана на машина:

Предполагам, че тези снимки ще ви заинтересуват.

Бележката беше прикрепена към десетина снимки с размер осем на петнадесет.

От устата на Жанг се изтръгна стенание. Фотографиите го показваха в различни креватни пози, партньорката му беше млада и съблазнителна, с гъвкаво тяло на акробат.

— Вашият таен живот. Вашата любовница — въздъхна Ву Айпинг. — Искреното възмущение, което демонстрирахте преди малко, наистина ме заинтригува. То означава, че преценката ми е била вярна…

— Вие сте достолепен човек, другарю министър. Животът ви се ръководи от светли идеали, вие сте човек на честта и доброто име. От такива като вас излизат най-добрите шпиони и ще ви кажа защо — защото никой не се съмнява в почтеността им. Веднъж попаднал в клопката ми, вие ще бъдете верен до гроб. Ще се проклинате, ще бъдете пронизван от чувство за вина. Но ще ми се подчинявате. Ще бъдете безупречен в службата си към мен, точно както е безупречна и вашата репутация.

Върху лицето на Ву Айпинг се появи бледа усмивка:

— Все пак можете и да ме опровергаете, другарю министър… Достатъчно е само да сложите снимките обратно в плика и да го запечатате. Преди малко се пошегувах — нищо не ми пречи и сам да го пусна в кутията…

Жанг яростно накъса снимките.

— Правилно — кимна Ву Айпинг. — А сега да се залавяме за работа.

— Негативите — с мъка процеди Жанг Хуа. — Кога ще получа негативите?

— Отговорът на въпроса ви е съвсем ясен — изгледа го продължително Ву Айпинг. — Ще ги получите само ако Ши Зи-лин бъде победен или умре…

Храната беше сервирана и Жанг Хуа се възползва от възможността да възстанови поне част от душевното си равновесие. Беше толкова замаян, че не можеше да свърже дори една ясна мисъл в главата си. Започна да се храни с привиден апетит, но в устата си имаше вкус на слама. Сърцето блъскаше като лудо в гърдите му, за момент си помисли, че може да получи инфаркт направо тук, на масата. Неволно даде воля на въображението си: Ву Айпинг вика за помощ, пристига линейка, докторите му пускат кислород и се заемат с масаж на сърцето.

Даваше си сметка защо въображението му се насочи в тази посока. Като инвалид на прага на смъртта той ще забрави всякаква отговорност, ще бъде свободен…

— Защо ми погаждате този номер? — попита на глас той. — Премиерът е взел на мушка Ши Зи-лин, какво повече искате?

Усмивката на Ву Айпинг предизвика хладни тръпки по гърба му.

— Вашият господар и преди е бил на мушката. Но това не само му даде възможност да оцелее, но и да вкара враговете си на два метра под земята. Този път съм решил да взема всички предохранителни мерки. Както вече ви казах, аз разучавах в детайли неговата методология. И ще го смажа, можете да бъдете сигурен в това, Жанг Хуа.

Ву Айпинг изчака вдигането на посудата и плодовете, после отново подхвана:

— Идеите на Ши Зи-лин са опасни за бъдещето на Китай и неминуемо ще доведат до европеизирането на страната. Те ще подкопаят устоите на нашата идеология, а именно тя ни прави силни. Те ще подкопаят и самата ни власт, държаща в подчинение шестстотин милиона души. Без нас в Китай ще настъпи хаос и разруха.

— Първото нещо, което трябва да зная, за да спра този човек, са подробности по хонконгската му операция. — Наля си чай и зачака. Така измина една минута, после Ву Айпинг вдигна глава: — Хайде, другарю министър. Трудното вече е зад гърба ви. Направихте първата стъпка към компромиса. Втората не може да бъде толкова трудна…