Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

Здесь есть возможность читать онлайн «Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Владетелят (Част I): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Владетелят (Част I)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Владетелят“ Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският
?
Цената е
 — ослепителният диамант на Изтока…

Владетелят (Част I) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Владетелят (Част I)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Столингс се събуди късно, някъде след единадесет. Примигна и се втренчи в циферблата на часовника си. После си даде сметка, че се върна в хотела чак в три. Нощта беше тежка, наситена от присъствието на Якудза.

Спусна крака на пода и прокара пръсти през разрошената си коса. Не можеше да си спомни с колко души беше разговарял, колко различни теми беше обсъждал. Естествено, не стигна доникъде. Макар да владееше отлично японски език, той си оставаше гайжин. Чужденецът не бива да бъде допускан до вътрешните проблеми на японското общество. По дяволите, въздъхна той. Предстои ми още един ден в Токио, още блъскане в бетонната стена!

Стана и забеляза мигащата лампичка на телефона си. Вдигна слушалката и поиска да го свържат с рецепцията. Съобщиха му, че долу го очаква някаква бележка.

— Кога е пристигнала?

— Съжалявам, сър, но аз започнах работа в девет, а тя вече беше тук.

Столингс остави слушалката, отбелязвайки си, че трябвала разпита нощния администратор. Отиде в банята и в продължение на десет минути остана под ледения душ. Едва тогава започна да се чувства отново човек.

Нахлузи ленен панталон в защитен цвят, нагоре облече кафява риза на райета. Обу леки мокасини, върху раменете си наметна яке. Слезе долу, взе бележката от рецепцията и продължи към ресторанта.

Поръча си портокалов сок, препечени филийки с три пържени яйца и голяма кана черно кафе. За пръв път изпита задоволство от факта, че беше отседнал в „Хилтън“.

Отвори плика след първата чаша кафе.

Научих, че се интересувате от особено деликатни сведения. Без съмнение си давате сметка, че отговори на вашите въпроси могат да се получат трудно, особено ако се вземат предвид евентуалните последици. Тези отговори са опасни също като въпросите, от което следва, че са и доста скъпи. Моля, днес, точно в 12.30 часа да бъдете на спирката на метрото в Гинза.

Подпис нямаше, пликът беше абсолютно чист. Липсваше марка и печат на пощенски клон, което означаваше, че е бил донесен на ръка. Снощи никой нищо не му предаде, макар че на прибиране мина само на метър от рецепцията и взе ключа си от нощния администратор. Което означава, че бележката е пристигнала някъде между три и девет.

И още нещо. Почеркът беше мъжки, в това нямаше абсолютно никакво съмнение.

Столингс погледна часовника си. Вече минаваше дванадесет. Ще трябва да побърза. За миг остана неподвижен и се замисли. Има ли причини да не отиде на тази среща? Не можа да открие нито една. Ако пренебрегне поканата и продължи с нощните обиколки, положително ще остане в Токио до деня на Страшния съд…

Все пак трябва да бъде предпазлив. Подписа сметката, без дори да докосне храната. Горе, в стаята, му предстояха по-важни неща, а времето му изтичаше.

Ву Айпинг се чувстваше доста изтощен след дългата обиколка на своите привърженици из страната. Но тази седмица трябваше да бъде жертвана, иначе едва ли имаше шансове да проникне в хонконгската операция на Ши Зи-лин. Може би по тази причина на вечеря си позволи не само обичайната сушена риба и коренчета от лотос, но и „Хай-шен“ — една от най-тонизиращите храни, познати в Китай. Това бяха малки морски охлювчета, които ловяха по южното крайбрежие и пренасяха до Пекин със самолет. Оставяха ги да съхнат на слънце, след което ги потапяха в изворна вода и ги държаха там в продължение на седмица. На втория ден ги почистваха и така месото им ставаше крехко. В последния момент прибавяха към тях „ю-ду“ — стомах от шаран, и накисваха получената смес в соев сос. Така се запазваше изключителният вкус на този рядко срещан деликатес.

Ву Айпинг приведе масивното си тяло над предварително запазената маса, огромните му очи се заковаха в лицето на застиналия пред нея келнер. С нисък глас нареди да му донесат Тай-гуан-йин — „Чай на желязната богиня“. Това беше един от най-рядко срещаните видове чай в Китай, изключително скъп. Ву пиеше само от него, пренебрегвайки традицията да се използва драконова смес през зимата и жасминов чай през лятото.

Гърбът му беше вдървен и необичайно изправен. Особеностите на тялото му, комбинирани с огромните изпъкнали очи, навяваха асоциации за гигантско насекомо. Но зад тази необичайна външност се криеше остър като бръснач ум и това го превръщаше в един от най-опасните и могъщи държавни служители на Китай.

Правителственият ресторант се помещаваше в приземието на грозен бетонен блок, разположен на метри от площад „Тянанмън“. На туристите тази сграда се представяше като седалище на Народното събрание и в това имаше известна доза истина. Кабинетът на Ву Айпинг гледаше на юг, точно към мавзолея на Мао.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Владетелят (Част I)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Владетелят (Част I)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Владетелят (Част I)»

Обсуждение, отзывы о книге «Владетелят (Част I)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x