Ерик Лустбадер - Владетелят (Част I)

— Уважаеми господин Тцун — малко припряно започна той. — Имам чувството, че не успях да се изразя достатъчно ясно и моля да ми простите. Не мога да съобразявам така бързо, както го върши моят тайпан… Моите деди са били бавни и търпеливи люде, от тях съм наследил своята предпазливост.

Тоя има златна уста, да го вземат мътните, помисли си Тцун-Трите клетви. Показва се толкова унижен и нещастен, че всеки „гуай лох“ би бръкнал в джоба си за милостиня.

— Предпазливостта и търпението са истински добродетели — отвърна той с тон, който трябваше да разсее притеснението на събеседника му. — Но когато пред нас се появи „кай хо“ — благоприятният шанс, ние трябва да се възползваме бързо, в противен случай той ще отлети завинаги.

— Говорите точно като моя тайпан — отвърна с нескрито облекчение Питър Енг.

— Чудесно — кимна Тцун. — Тогава ще сподели с вас, че решението на „Матиас Кинг“ за оттегляне от Кралската колония доведе до промяна и в част от дългосрочните им планове.

Пулсът на Енг рязко се ускори. Вече подозираше какво ще последва и вълнението му стремително нарасна.

— Както сигурно знаете, „Матиас Кинг“, аз и китайските комунисти сме равноправни партньори в строителството на атомната централа „Кам Сан“, което вече започна в провинция Гуандонг. Разбира се, „Матиас Кинг“ ми предложи да изкупя техния дял при преференциални условия чрез моя филиал „Пак Ханмин“. Честно казано обаче сумата е толкова голяма, че би поставила под напрежение другите ми делови проекти… Затова реших да предложа на вас една трета от този бизнес.

Умът на Енг усилено работеше. Защо Тцун е избрал именно „Сойър & синове“ при наличието на хиляди други търговски фирми? Защо не прави тази оферта на „Файв стар пасифик“, чието присъствие в Новите територии е най-осезаемо? Нима тази компания не е най-логичният избор? Дали „Матиас Кинг“ наистина е предложила своя дял именно на Тцун? Дали не лъже за причините, поради които отказва да го поеме? И тъй нататък, и тъй нататък… Питър обаче си даваше ясна сметка, че не може да зададе нито един от тези въпроси, че не бива да проявява прекален интерес.

— Доколкото разбирам, цената на „Кам Сан“ е доста висока — предпазливо отвърна той.

Тцун-Трите клетви кимна с глава.

— Шест милиарда американски долара.

Енг замалко не се задави с уискито си. По дяволите! Това е невъобразимо висока цена за една ядрена електроцентрала!

— Но потенциалната печалба е неограничена — подхвърли Тцун. — Особено, ако успеем да завършим строителството в срок.

— Има ли проблеми в това отношение? — присви очи Енг.

— Бъдещето на Хонконг и голяма част от Южен Китай зависи пряко от „Кам Сан“ — отвърна Тцун — Трите клетви. — Вие добре знаете колко ограничени са нашите енергийни източници, знаете и колко силно зависим от водата, която ни отпуска Континентален Китай. „Кам Сан“ е проектирана така, че ще ни снабдява не само с електричество, но и с вода, при това в неограничени количества…

— За пръв път чувам подобно нещо — наостри уши Питър Енг.

— Така и трябва да бъде, тъй като тази тайна се пази особено ревниво. В проекта „Кам Сан“ са заложени мощности за обезсоляване на морската вода.

— Значи ще имаме питейна вода в изобилие?

— Точно така — кимна Тцун. — Край на водния режим за Хонконг, край на недостига. Ще имаме вода по всяко време, чиста питейна вода…

— А проблемите?

— Руснаците — въздъхна Тцун. — Вече два пъти правят опити за саботаж, нищо няма да им попречи да продължат… Точно в това се крие най-големият риск за вашата компания. Но ако руснаците открият тайната на „Кам Сан“, този риск ще нарасне стократно — очите му се спряха върху лицето на Енг: — Сега разбирате защо искам незабавен отговор на офертата си, нали?

— Трябва да обсъдя въпроса с тайпана — промърмори замаяно Енг.

— Господин Енг — изправи се Тцун. — Аз говоря за часове, а не за дни.

— Разбирам ви напълно — кимна Питър и също се изправи.

— Отлично — въздъхна Тцун и разпери ръце. — Третият ми син ще ви изпрати до брега.

— Благодаря за гостоприемството, тайпан — поклони се дълбоко Енг.

— Винаги съм благодарен, когато имам интересен събеседник като вас, господин Енг — галантно отвърна Тцун и изпрати госта си до вратата. Изчака няколко секунди, после издаде тих гърлен звук. В тясното коридорче помръдна неясна фигура.

— Съжалявам, че се наложи да почакаш, Боу-сек… — „Боу-сек“ означава скъпоценен камък.