Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Избърса врата си с влажната кърпичка и мрачно поклати глава. Какво, в името на Буда, правеше неговият помощник тук, в базата на един високопоставен съветски агент?

Тайпанът не беше предприел никакви действия срещу Као Бялото око, защото прецени, че е далеч по-добре да познава врага си, отколкото да го разкрие и на негово място да бъде поставен друг. Шест месеца след кражбата се наложи да освободи от работа тридесет-четиридесет от своите служители. Направи така, че чуждият агент в компанията да се окаже между тях. Но сега изпита съжаление, че не беше предал доказателствата си срещу Као на Специалните служби.

Отсреща настъпи раздвижване и Сойър бързо забрави за миналото. Вратата над двамата се отвори и един мъж бавно излезе на стълбището. Сойър не беше в състояние да види лицето му, тъй като горе цареше дълбок полумрак.

Чу някакъв глас, Енг и Као прекратиха разговора си и вдигнаха глави. Видяха приближаването на третия и държанието им коренно се промени. Беше ясно, че се стягат от присъствието на някакъв шеф, вероятно тайпанът на фирмата!

Господи, отново въздъхна Сойър. Аз прекрасно зная колко високопоставен е Као Бялото око! Следователно този, който се спуска по стълбата, е най-малко главен резидент на всички съветски шпиони в Хонконг!

Естествено, той не очакваше да познава този човек. Затова, когато лицето му бавно изплува в светлината на рампата, той почти механично вдигна кодака и започна да натиска бутона за снимане. Беше толкова смаян, че пръстът му продължаваше действието дълго след като дискетата в апарата свърши.

Питър Енг. Щрак! Као Бялото око. Щрак! Сър Джон Блустоун. Щрак, щрак, щрак!…

— Искането ви е неизпълнимо! — отсече Достопочтения Чен и се изправи. В ръката си държеше малка порцеланова панда, пръстите му с обич галеха гладката й повърхност. — Освен това войната за заведенията и складовете е нещо, което ние с Чудесния Сун ще решим помежду си!

— Но тя засяга всички членове на Грийн Панг — изтъкна Джейк. — Нали трябва да се погрижите за семействата на убитите?

— Те получават необходимите компенсации — кратко отвърна Достопочтения Чен. — Ние знаем как да се грижим за хората си.

— Но смъртта си е смърт — обади се от ъгъла на дивана Блис. — Нищо не може да върне убитите. Нима не е така?

Шанхаецът извърна глава и я огледа. Беше се свила на дивана, коленете опираха в брадичката й. Между дланите си стискаше голяма чаша скоч. Понечи да я скастри, после изведнъж се сети, че само преди минути се беше намирал в същата поза, сгушен в прегръдката на Джейк.

— Смъртта е част от живота — хладно промърмори той. — Никой не може да й избяга.

— Това е вярно, Достопочтени Чен — обади се Джейк. — Но когато разсъждаваме от гледна точка на бизнеса, често стигаме до заключението, че от смъртта намаляват и печалбите ни…

— Всеки добър бизнесмен е наясно с това, господин Мейрък.

— Но между праволинейността и смъртта може да бъде намерен компромис…

Достопочтения Чен се върна зад бюрото си и седна. Порцелановата панда се настани върху купчинката пликове. Джейк изтълкува мълчанието на домакина като покана да продължи.

— Човек прави компромиси през всеки ден от живота си. Подкупва полицията да гледа на другата страна, използва заплахи, за да вземе своето от собствениците на магазини, внедрява агенти в Специалните части, за да осигури спокойната контрабанда на злато, оръжие и наркотици… Всичко това е компромис, макар често да го считаме за нормална част от бизнеса… Човек трябва да се раздели или с пари, или с жива сила. Иначе никога няма да получи това, което иска… Не виждам защо нещата трябва да стоят другояче в бизнеса със складовете и заведенията.

— Ще ви кажа защо, господин Мейрък. Защото искам всички складове и заведения за Грийн Панг. Те ни се падат по наследство. Мой дълг е да ги върна в ръцете на хората си.

— Ако говорим за наследство, тогава „хака“ — коренните жители на Хонконг, имат най-големи права върху заведенията — възрази Джейк. — Но по отношение на дълга сте абсолютно прав. Ще ви попитам нещо, Достопочтени Чен… Колко пари събрахте от обектите след началото на войната с 14К?

— Нито цент — безстрастно обяви Достопочтения Чен.

Джейк се изправи и насочи поглед към Южнокитайско море, простиращо се току зад прозореца.

— Ще ви кажа какво бих сторил, ако бях съветник на 489 по време на такава ожесточена война — тихо промълви той. — Бих препоръчал да се осъществи контакт с главния Хака и да му се предложи това, което неговите съплеменници отдавна мечтаят — да напуснат джонките, в които живеят от десетилетия, и да се върнат на земите, които им принадлежат. Ще им предам управлението на всички спорни заведения, а срещу това ще им поискам такса — да речем петдесет процента от чистите приходи. И тези пари ще разделя поравно между Грийн Панг и 14К…