Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

В мецанина се натъкнаха на Блис. Джейк изтича към нея и я взе в прегръдките си.

— Нищо ми няма — прошепна тя, поклати глава и се разрида: — Съжалявам… Засякох двама и ги държах под око. Но не очаквах, че ще има и трети… Дойде откъм гърба ми. Обърнах се, но вече беше късно…

— Всичко е наред — погали косата й Джейк.

— Беше ме страх за теб! — промълви тя.

Той само я стисна в прегръдките си. Какво би могъл да каже?

После усети присъствието на Достопочтения Чен до себе си.

— Добре ли е младата дама? — полюбопитства той.

— Младата дама е добре — отвърна Блис и избърса с юмрук сълзите си.

— Добре — кимна китаецът. — А сега ме последвайте. Излишно е да слушам глупави въпроси, на които нямам отговори. Всеки момент тук ще бъде пълно с шибани полицаи.

Обърна се и тръгна към дъното на мецанина. Там имаше врата, на която пишеше „Вход забранен“. Озоваха се в светъл и просторен кабинет.

— Сега вече съм сигурен, че ви дължа едно питие, господин Мейрък.

Озадачен и объркан, Сойър побърза да се сбогува със семейство Ху. Спусна се по широките каменни стъпала на храма и успя да зърне гърба на Енг, който тъкмо завиваше в първата пресечка на улицата.

Ускори крачка и забърза след него. Стигна ъгъла леко задъхан от необичайните усилия, но все пак навреме, за да види как помощникът му влиза в някакъв склад. Табелата над входа съобщаваше, че тук се занимават с търговия на женшен.

Сойър забави крачка, избърса чело с ленена кърпичка и мрачно поклати глава. Времето беше прекалено горещо за преследване, при това на най-близкия си помощник.

Рампата пред склада беше отворена, към нея беше долепен голям камион „Исузу“. Двама младежи с ленти на главите и фланелки без ръкави пренасяха кашони от вътрешността на склада в каросерията на камиона. Сойър пристъпи напред и видя третия — по-възрастен и улегнал, с бележник и сметало в ръце. Очевидно беше някакъв началник, който пресмяташе стойността на стоката.

Сойър побърза да са възползва от възможността да избяга от палещите лъчи на слънцето и хлътна във входа на отсрещния склад, чиито метални врати зееха широко отворени. Приятен аромат на подправки го удари в носа. Младежите отсреща продължаваха своята работа, а наблюдателният пункт се оказа отличен. Виждаше всичко, което ставаше отсреща, същевременно камионът го прикриваше.

Питър Енг се беше изправил до човек с прошарена коса и нещо му говореше. Сойър присви очи срещу ярките лъчи на слънцето и се опита да разгледа лицето му. Беше широко и плоско лице на кантонски селянин. В него имаше нещо познато. Колкото по-дълго го наблюдаваше, толкова по-силно ставаше убеждението му, че някъде е виждал този човек. Но къде?

Енг и кантонецът стояха близо един до друг, а младежите продължаваха да работят, без да им обръщат внимание. Купчината кашони в склада намаляваше със смайваща бързина.

В един момент кантонецът вдигна глава да ги погледне, после се премести наляво, следван от Енг. Навътре, към по-дълбоката сянка, но едновременно с това и по-близо до Сойър. Ъгълът на наблюдение се промени и американецът усети как стомахът му се превръща в мазна топка.

Господи, замаяно въздъхна той. Не мога да повярвам!

Самотен слънчев лъч пробяга за миг по лицето на кантонеца и разкри грозен, продълговат белег. Као Бялото око!

Преди няколко години „Сойър & синове“ имаше проблеми с нови разработки на свой електронен продукт. Малко преди внедряването му в производството чертежите изчезнаха. Сойър не вдигна шум и не повика полицията. Реши да проведе свое вътрешно разследване и подготви фалшив прототип на новата техника. После постави в помещението камери с инфрачервени лъчи и бързо установи самоличността на шпионина. Не поиска арестуването му, а просто нае една от най-добрите агенции за проследяване и я пусна след него. Представителите на агенцията докладваха лично на Сойър, а писмените и снимковите материали бяха заключени в личния сейф на тайпана.

Скоро пътят на фалшивия прототип го отведе до инициатора на кражбата. Сойър никога нямаше да забрави това прорязано от белег лице, увеличено до неестествени размери на снимката, направена с високоскоростен телеобектив.

Сега, отново изправен пред това лице, Андрю Сойър трепереше. Не знаеше дали това се дължи на гняв или на страх. Проблемът с Као Бялото око беше сериозен, тъй като той се оказа един от високопоставените съветски шпиони в Колонията.

Тайпанът бавно отмести поглед. До дясната стена на склада имаше тясна стълба, която очевидно водеше към офисите на втория етаж. Над прашните прозорци висяха бамбукови сенници, но вътре светеше луминесцентна лампа и той успя да зърне очертанията на неясна фигура.