Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

За двадесет минути престой получи офертите на три проститутки. Двете бяха китайки, а третата евразийка. Лицата им бяха покрити с дебел пласт пудра и грим, от това приличаха на восъчни кукли. При второто си минаване оферта му направи и келнерката. Нейната цена беше далеч по-разумна от предишните. Но той все пак предпочете още една сода.

Блис и Достопочтения Чен се появиха в горния край на извитата като тирбушон стълба.

Джейк излезе от сепарето и ги посрещна с дълбок поклон.

— Чувал съм за какви ли не начини за представяне, господин Мейрък — усмихна се Достопочтения Чен. — Но за пръв път се сблъсквам с вашия… Все пак той ми даде възможност да се запозная с една прекрасна млада дама.

— Ще седнете ли?

Китаецът кимна с глава. Джейк хвърли кратък поглед към Блис, която го разбра и побърза да се оттегли. Обичаите трябва да се спазват, въздъхна Джейк. Жената няма място при деловите разговори на мъжете и това важи за всяко кътче на Азия.

Ярките очички на Достопочтения Чен с любопитство оглеждаха лицето на Джейк. Сякаш веднага искаше да отгатне каква е причината за тази среща, какво ще поиска от него този чужденец.

Отказа предложеното от Джейк питие, въздъхна и каза:

— Мистър Мейрък, вие ми струвате много пари, жива сила и най-вече авторитет… — Отказът на питие по време на делови разговор е ясен намек за неодобрение и още по-ясна индикация, че разговорът няма да е приятелски. — А сега прекосихте пролива, за да говорите с мен. Честно казано, не виждам какво можем да обсъждаме, но възпитанието изисква да ви изслушам, макар че това едва ли ще бъде оценено от един варварин…

Рециталът свърши, Достопочтения Чен сключи ръце на корема си и го погледна с очакване. От цялото му поведение лъхаше неприязън.

— Бизнесът си е бизнес — въздъхна Джейк. — В това, което съм ви сторил, няма нищо лично. Видях благоприятна възможност и се възползвах от нея, това е всичко. Едва ли е нужно да подчертавам това пред човек като Достопочтения Чен.

— Искам да науча защо сте тук — отсече шанхаецът и хвърли многозначителен поглед на часовника си.

Джейк отвори уста, после я затвори и се облещи. Стената до тях изведнъж се изду като балон, а помещението се изпълни с оглушителен грохот и звън на счупени чаши.

Блис видя двамата тайванци, появили се от долния етаж на казиното. Настанила се до Достопочтения Чен, тя веднага забеляза, че те нямат намерение да залагат. Единият застана в горния край на стълбището към мецанина, а другият започна бавна обиколка на заведението. Направи й впечатление мазолестата ръка на първия, легнала спокойно върху парапета от ковано желязо. Успя да отмести поглед миг преди главата му да се вдигне нагоре.

Понечи да стане и срещна втренчения поглед на трети тайванец, настанил се точно срещу игралната маса. Какво става, по дяволите? После сградата се разтърси като от земетресение, разлетяха се тухли, парчета бетони счупени стъкла. Тя простена, тръсна глава и със залитане се насочи към стълбата. Откъм мецанина се издигаше гъст облак дим, задушлив и лют едновременно. О, Буда, простена сърцето й. Джейк!

В един кратък миг преди връхлитането на първата ударна вълна светът сякаш замря. Стената остана издута, но все още цяла.

Този миг беше достатъчен за Джейк, който сграбчи ризата на Достопочтения Чен и го дръпна заедно със себе си зад преобърнатата маса. В следващия миг стената рухна и настана истински ад. Но дървеният плот на масата ги предпази от свистящите във всички посоки тухли и бетонни късове. Плотът и бързите рефлекси на Джейк — комбинация, която не убягна от вниманието на шанхаеца.

Свит като зародиш в прегръдката на Джейк, той вдигна глава и спокойно отбеляза:

— Макар да сте варварин, вие имате душа на тигър, господин Мейрък. Вашата бързина спаси живота и на двама ни.

Джейк го пусна и бавно започна да се изправя. Наоколо все още летяха парчета мазилка. С изключение на стената и тяхното сепаре, фоайето беше останало почти непокътнато. Някой истерично крещеше, на крачка от тях беше клекнала келнерката с разумната оферта и ритмично се поклащаше напред-назад. По лицето й се стичаха сълзи, косата й беше побеляла от фин прах.

Достопочтения Чен огледа щетите и поклати глава:

— Нека Буда ни помага, но някой от нас има наистина могъщи врагове! — В далечината се разнесе вой на сирени. Китаецът се извърна към Джейк и добави: — Питам се кой от двамата… — на лицето му се появи усмивка: — Всъщност това няма значение. Нали нашите свещени органи останаха цели и непокътнати? — Раменете му леко се присвиха: — Застраховка и малко пари в подходящата лапа… Това е, което ни трябва… Насам, моля! — Изглеждаше абсолютно спокоен, разрухата наоколо не му правеше никакво впечатление.