Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Смъртта й го прониза като нож в сърцето. Именно тя отприщи бента на вълнението в гърдите му, той най-накрая получи доказателство, че не е безчувствен, че може да люби и страда…

После се замисли за Резидента. Аз съм твоят спасител , повтаряше до безкрайност електронният глас в съзнанието му. Ничиреншу никога не беше се срещал лично с Резидента, това едва ли щеше да стане и в бъдеще. Не се притесняваше от този факт, тъй като още по време на вербовката получи всичко, което му трябваше. Изпълнявайки заповедите на Резидента, той щеше да осигури и себе си. А тайната му мисия в полза на Китай щеше да помогне за поражението на омразните руснаци.

Резидентът беше наясно по отношение на любовта му към Япония. А руснаците са враждебно настроени към втората му родина. Това беше повече от достатъчно.

До днес.

Днес в душата му започнаха да се промъкват съмненията. Имаше чувството, че е изправен в средата на огромен и тъмен театрален салон. Пред очите му блестеше образът на Юмико, но сега той я гледаше с други очи. Тя беше майката, която обича наранената жена, която съжалява; първият учител в усвояването на трудните бойни изкуства; създателят на ужасния демон на отмъщението, свил се дълбоко в сърцето му.

Сега обаче виждаше и плътта на Юмико. Някога свежа и красива, тя му се стори сбръчкана и съсухрена като вещица. Ушите му доловиха напевните псалми, с които викаше духа, на когото беше кръстила собствения си син…

Изпита чувството, че се задушава. Ръцете на Пърл, нежно обвити около тялото му, изведнъж се превърнаха в пипала на отвратително чудовище.

Напълни гърдите си с въздух и рязко се надигна. Стана от леглото и безшумно се отдалечи.

Облече се за по-малко от минута и се насочи към вратата. Улицата тънеше в мрак, луната вече се беше скрила зад близките хълмове.

В крайна сметка Юри Лантин сам реши съдбата си. Даниела направи опит да се прибере у дома, но той настоя да я вземе при себе си, без да обръща внимание на шеговитата забележка, че смъртта винаги я изморява…

Настани се удобно в огромното кожено кресло и затвори очи. Жилището на Лантин беше достатъчно голямо, за да съдържа и кабинет. Това сигурно е детската стая, но Юри няма деца, кой знае защо си помисли тя.

Лавиците от масивен махагон бяха отрупани с чуждестранна литература. Юри Лантин можеше да бъде всякакъв, но начетеността му не будеше никакво съмнение.

Върху заобленото писалище от махагон беше поставен портрет на домакина от младежките му години. Беше облечен във военна униформа, очите ме се усмихваха в обектива. От цялата му фигура лъхаше детинска чистота. До писалището имаше ниска, не толкова фина, затова пък здрава маса. Върху нея беше поставена пишеща машина с извит като купол капак. Стените в морскосиньо хармонираха отлично с кремавия таван. Гипсовите корнизи бяха боядисани в златно.

Даниела носеше копринен пеньоар на „Диор“ със странична цепка. Подобни дрехи познаваше само от филмите и модните списания, но Лантин го видя в един магазин на „Берьозка“ и й го купи без всякакво колебание. Голото й тяло потръпваше от удоволствие под милувката на скъпата дреха. Не беше свалила единствено колана и чорапите от черна коприна.

Лантин беше поел грижата за гардероба й, но Даниела не се оплакваше от този факт. Приемаше, го както се приема горещ и освежителен душ — с възбуда и нескрито удоволствие.

Преди да влезе в кухнята и да приготви вечерята, той отключи остъкления шкаф в ъгъла и извади книга с подвързия от телешка кожа и златни ръбчета по краищата. „Историята на О“ от Полин Реж, оригиналното издание на френски. Даниела никога не му беше споменавала, че свободно говори и чете на осем езика. Един от най-любимите между тях беше френският.

Не беше чувала нито за тази книга, нито за авторката й. Но след като прехвърли двадесетина страници, фабулата започна да й се изяснява. От стереоуредбата звучеше тихата музика на Моцарт. На всеки четвърт час Лантин се появяваше в кабинета да смени плочата. С нов Моцарт, винаги свеж, винаги виртуозен…

Даниела постепенно изпадаше под влиянието на комбинацията от прекрасната музика, интересното четиво и приятното докосване на мека коприна върху голото си тяло. Скоро започна да си представя, че е в любимия Париж, грозната и мрачна Москва бавно изчезна.

Лантин се появи и обърна плочата. Музиката на Моцарт заля стаята с нежните си трели. Облечен в скъпи джинси от „Калвин Клайн“ и синя каубойска риза.