Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Лантин прекоси дебелия персийски килим с босите си крака и тикна в устата й късче дъвка. То се стопи в устата й, от гърлото й се откъсна доволна въздишка.

После й предложи опиум. Беше тъмна като нощта субстанция, натъпкана в чашката на дълга китайска лупа от слонова кост. Чашката беше гравирана и оставяше странно чувство при пипане.

Лантин запали лулата и Даниела пое дима. Никога не беше опитвала наркотици, макар че в службата я бяха обучавали да разпознава тяхното въздействие върху различните органи и нервни центрове на организма. Подаваха си лулата, докато дозата изгоря, после Лантин се върна в кухнята. Възбудените й от наркотика ноздри доловиха лекия аромат на пресен кориандър и лют пипер.

После продължи да чете. Опиумът и даде възможност да възприема текста заедно с мислите си за съвсем други неща. Кожата на креслото, отначало хладна и някак чужда, сега вече беше приятно затоплена от бедрата й. Намести се по-удобно и ясно усети нарастващата си възбуда. Причина за нея беше книгата на Реж.

Миризмата на кожа, толкова мъжка в своята същност, влизаше в странна комбинация с ароматите, долитащи от кухнята. Даниела изпита чувството на пълно задоволство. Без да знае откъде идва то, без да се интересува…

Решението й да се раздели окончателно с Лантин започна да потрепва като пламъчето на самотна свещ. На практика тя харесваше този начин на живот — вещите, които й купуваше, атмосферата на лукс, с която я обграждаше… Той беше упадъчен тип и това разкритие караше душата й да се свива в сладостна тръпка. Този пеньоар също е упадъчен. Нима е възможно да бъде толкова мек, нима трябва да усеща милувката му при всяко вдишване и издишване? Тихата музика на Моцарт галеше слуха й, същото вършеше и елегантната френска проза на Реж с ума й…

Душата й преливаше от емоции, желанието изпълваше всяка фибра на стегнатото й тяло. Миналото и бъдещето изчезнаха, остана само прекрасното настояще…

Потънала в интригата на романа, тя се стресна от гласа на Лантин над главата си.

— Ставай!

Мълчаливо се подчини.

На краката си носеше обувките с невероятно високи токчета, които наскоро й беше подарил. Леко изцъклените й очи забелязаха лакомия поглед, с който Лантин поглъщаше гърдите й, предизвикателно щръкналите зърна, меката извивка на корема й. С тези токчета бедрата й изглеждаха безкрайно дълги, а копринените чорапи им придаваха някакъв странен блясък. Сякаш бяха намазани с благовонни масла…

— Гладна ли си? — попита Лантин и смени плочата на грамофона.

— Да.

— Разходи се по килима.

Тя направи няколко крачки, а той я насочи към остъкления шкаф.

— Протегни ръцете си.

Тя механично се подчини, в следващия миг около китките й щракнаха чифт никелирани белезници. За миг въздухът в стаята се запълни от звучното металическо звънтене.

Даниела беше леко замаяна. Ако й беше казал „подай китките си“, може би щеше да разгадае какво е намислил, особено ако беше свързала намеренията му с книгата на Реж. Но сега просто стоеше насред стаята и тъпо го зяпаше. Предната част на джинсите му беше толкова издута, че тя неволно се запита дали го боли…

— Обърни се.

Не беше в състояние дори да се помръдне. Усети силните му пръсти върху раменете си, в следващия миг се озова с лице към стъкления шкаф. Той взе верижката на белезниците и я окачи на една кука, забита високо в стената, сред книжните лавици от тежък махагон. Даниела беше принудена да се вдигне на пръсти, високите токчета почти се отделиха от пода.

— След малко ще вечеряме.

Усети как от гърба й се свлича пеньоарчето на „Диор“. Съскането на ципа на джинсите се смеси с нежната музика на Моцарт, стори й се, че изведнъж вижда грозен белег върху едно доскоро приятно лице…

Разбра какво става, миг преди то наистина да се случи. В главата й изплува героинята на Реж и това, което е била принудена да стори, за да докаже своята любов. Даде си сметка, че то е само началото на дългата поредица унижения.

Извика от болка при проникването на твърдия му пенис, намазан с някакъв крем. Имаше чувството, че е станал четири пъти по-голям от нормалните си размери. Гърбът й неволно се изви, но това само подпомогна разтварянето на задните й части.

Горещината му я пронизваше дълбоко, тялото й потръпна. Изпита чувството, че е обладана от кон, и в това чувство нямаше нищо приятно. Смесица от срам и страх прогони от съзнанието й приятните халюцинации на опиума. Ефирната музика на Моцарт изведнъж й се стори куха и безизразна.