Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Но далеч повече съжаляваше за решението, което беше взел преди години. Решението да напусне жена си и любовницата си. За пръв път в живота си изпита съмнения относно правилността му. В крайна сметка той беше човек като всички останали. Младежките мечти, в които се виждаше като Небесен пазител на Китай, отдавна бяха избледнели. Болката при всяко вдишване и издишване му напомняше, че е смъртен като всички останали.

А сега усещаше как примката на Ву Айпинг се затяга около шията му. Смъртта пляскаше с криле в тъмните ъгли на кабинета, спотайваше се в тишината на вилата. Нощният мрак се превръщаше в заплашителен меч, очите му виждаха как министърът враг го стоварва върху потното му, треперещо тяло…

В такива мигове му се, доплакваше. Отчаяно се питаше как е могъл да изостави Атена и Шен Ли, каква е била силата на идеалите му. Груба и неосъзната, в това вече беше абсолютно сигурен. Как иначе би си позволил да изостави децата си — едното на годинка, а другото в пелени?

Бил е воден единствено от силата на мечтите си. От примамливата гледка на „юн-хюн“, родила се преди много години в градините на Сучоу. Едно измамно видение. Подкрепено от силите на природата, то го беше поддържало в продължение на десетилетия. Едва напоследък започна да си дава сметка, че всичко е било илюзия.

Той бе Джиан. Създател и Творец.

За пръв път обаче се запита за естеството на своето творение. Дали бъдещето на Китай наистина е по-важно от личното му щастие и щастието на неговите близки? По дългия път към върховете на властта се беше нагледал на глупост, жестокости и безчовечие. Беше се опитвал да направи каквото може, но то никога не беше достатъчно. Оказал се безсилен пред злото, по принуда се обединяваше със силните на деня. Иначе не би оцелял. Още Мао би заповядал да го екзекутират, а след него положително би станал жертва на чистките, свързани с Бандата на четиримата.

Убеждението, че вече не може да изпитва никакви емоции, ставаше все по-силно. Ех, къде ли са сега синовете ми, въздъхна горчиво той. Трябва да ги върна, трябва да ги имам до себе си! В сравнение с тях дори Китай вече не означава нищо за мен!

В помещението се разнесе мелодичен звън и Зи-лин с въздишка стана на крака. Пристъпи към стенния панел, щракна един ключ и започна процедурата по обезопасяването на линията.

После набра номера на контролния код и зачака. Насреща го повториха без секунда колебание.

— Слушам — произнесе в мембраната Зи-лин.

— Аз съм… — гласът насреща заглъхна и Зи-лин застана нащрек.

— Кой е? Какво има?

— Не зная — долетя някъде отдалеч гласът на Ничиреншу. — Нещо се промени…

— В Хонконг?

— В мен…

— Изясни се — нареди Зи-лин с безстрастния глас на ръководител, но сърцето му се сви.

— Как? Никога не съм бил обучаван да анализирам собствените си чувства…

— Мисля, че сторих това още когато те изтръгнах от контрола на майка ти.

— Чудя се дали това е достатъчно…

— Не те разбирам.

— Искам… — гласът заглъхна, замести го пукотът в ефира. — Искам да сложа край на всичко това…

— На кое?

— На заповедите, на дисциплината, на ролята си на винтче в огромната машина на „юн-хюн“…

— Какво говориш?! Това е невъзможно! Имаш ли представа какво трябваше да сторя, за да те превърна в неудържима съблазън за Даниела Воркута? Чрез теб бях в течение на всичките й операции. Вече знам дори за връзката й с Химера — съветския шпионин в Агенцията! Именно по тази причина ти наредих да отвлечеш Мариана Мейрък и късчето „фу“, да ги отдалечиш максимално от Хонконг! Именно Химера е открил по някакъв начин истината за „фу“ и е изпратил наказателен взвод за ликвидирането на Мариана Мейрък!

— Даниела Воркута играе първостепенна роля в изпълнението на „юн-хюн“, макар да няма никаква представа за това. Вече е очистила генерал Карпов, а доколкото я познавам скоро ще намери начин и за отстраняването на Юри Лантин. Стане ли това, ние ще можем да действаме на спокойствие. Лантин е най-опасният ни враг в Русия. Именно той изпрати екипа убийци в Тцуруги. Именно той тласка Китай към военна конфронтация с Русия, убеден в нашето поражение…

— Сега ме слушай внимателно. Аз те спасих от нихилизма и анархията на младостта и по този начин затвърдих действието на „юн-хюн“ — Кръга на доброто… Без него само Буда знае какво би станало с теб. Помисли си, не обръщай гръб на дълга!

— Имам дълг и към себе си — промълви Ничиреншу. — Напоследък постоянно мисля за него… Съпругата на Джейк Мейрък ми даде един доста горчив урок…