Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Не са чак толкова много, че да се тревожим — премина в защита Сун.

— А как върви войната за уличните заведения? — опита в друга посока Джейк.

— Проклетите Грийн Панг ни създават проблеми — призна Чудесния Сун. — Но нищо сериозно, скоро ще се справим с тях.

От небрежния му тон Джейк разбра, че именно тук го стяга чепикът. Изчака една минута, после тихо подхвърли:

— Информацията за Ничиреншу е много важна за мен, приятелю.

— Тя е поверителна, уважаеми господин Мейрък — поклати глава Сун. — Нима искате да стана предател?

Джейк си спомни за сутрешния разговор с Блис.

— Между приятели всичко е възможно — промълви той.

— Заключените врати могат да бъдат отворени — кимна главатарят на бандитите. — Стига човек да разполага с ключа.

— Това е вярно. Дори упоритите австралийци могат да бъдат убедени от своите приятели…

— Вие сте приятел с онзи мръсник? — изви вежди Сун. — Не мога да повярвам!

— Познавам го още от времето, когато беше ефрейтор.

Чудесния Сун се почеса зад ухото:

— Всъщност бизнесът ни там ще бъде труден… Не зная дали изобщо си струва. Но на гадния австралиец му кроим шапката и възнамерявам да му я сложа на главата лично…

— Кое е този път момченцето?

— Аха, виждам, че наистина го познавате! — усмихна се Сун. После разпери ръце и с въздишка призна: — Е, има поверителна информация, която е прекалено скъпа…

Джейк отвърна на усмивката, но не защото отвратителната слабост на Макена го поставяше в зависимост от 14К.

— Виждам, че все пак искате да сложите край на войната — отбеляза той.

— Искам и една седмица подред да печеля на конните надбягвания в Хапи Вали, но това едва ли е възможно…

— Може би ще ви помогна да стане…

Чудесния Сун попипа устните си и замислено промълви:

— Честно казано, не виждам как може да стане това, уважаеми Мейрък.

Но любопитството му вече беше пробудено. „Ако успея да сложа край на войната за складовете и заведенията, ще се превърна в истински герой на срещата на босовете, насрочена за вдругиден, помисли си той. Авторитетът ми ще се вдигне до небето!“ Тръсна глава и решението бе взето:

— Приемам вашето предложение, но при едно условие. Войната трябва да свърши в рамките на следващите тридесет и шест часа. Съгласен ли сте?

— Да.

Върху лицето на Чудесния Сун се разля широка усмивка и той изведнъж се превърна в друг човек. Сякаш отново стана палавият По-хан — хлапакът, който беше потърсил и намерил ново семейство в триадите. Баща му беше хладен и сдържан бизнесмен, който не считаше за необходимо дори да говори със синовете си. Най-важните качества на младите според него бяха въздържанието, упорството и гневът, който формира характера срещу бъдещите трудности в живота.

Но Сун По-хан не възприемаше тези възгледи и без колебание избяга от дома. Намерил подслон в редиците на 14К, той бързо разбра, че може да живее отлично благодарение на пъргавия си ум и здравите си ръце. Кариерата му в триадата беше светкавична, днес тя беше единственото му семейство.

— Чаят скоро ще бъде готов — промърмори той.

— А после ще хапнем. Добре знаете, че човек не бива да обсъжда важни въпроси на празен стомах.

— Помня угощенията, които сме имали заедно — кимна Джейк.

— Те са признак на доверие в един измамен свят, нали?

— Точно така — направи опит да се отпусне Джейк. Пред очите му изплува дъска за игра на „уей ки“, върху която се подреждаха сложни връзки. Камъните на противника се превърнаха в „чи“ — тоест, бяха „изядени“, след което идваше ред на обкръжението…

Очите му рязко се разтвориха. Проблемът беше, че не знае самоличността на играчите. Той е привърженик на единия от тях и това беше единственото сигурно нещо в играта. Отначало беше убеден, че насреща е Ничиреншу, но после се оказа, че противникът му е по-скоро агентът на КГБ, проникнал дълбоко в Агенцията. Има ли връзка между двамата?

На пръв поглед изглеждаше точно така, тъй като Ничиреншу беше успял да подмами Мариана в чужбина и да й отнеме частта от „фу“. Но после в подножието на Тцуруги се появи екип на КГБ с очевидното намерение да го ликвидира…

Ничиреншу не се появи в дома на Камисака, но остави своето „фу“ за Джейк. Защо? Нима това беше предложение за мир?

Всичко опираше до Ничиреншу.

— Да поговорим за нашата сделка, уважаеми Сун — каза на глас Джейк.

— О, да — кимна Сун и остави чашката си на подноса. — Ще получите исканата информация: в момента, в който се уверя в прекратяването на войната.