Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Сегашната им среща се проведе на една малка странична уличка във Ванчай. Изправен до писалището, Чудесния Сун носеше бяла лента на ръкава си — знак за траур при китайците.

Размениха си дълбоки поклони в тясното помещение.

— Моите съболезнования, господин Мейрък — промълви Сун, спазвайки хонконгската традиция за официално поведение между деловите партньори. — Радвам се, че изглеждате по-добре от времето на последната ни среща, но едновременно с това ми е тъжно. Научих за нещастието, сполетяло съпругата ви. Проклети да са руснаците и гадните им шпиони!

— Благодаря, Чудесни Сун — сведе глава Джейк.

— Високо ценя вашата загриженост.

— Без да преувеличавам, мога да кажа, че тази загриженост се споделя от всички членове на 14К — продължи Чудесния Сун с ясно доловим гняв в гласа. — Пипнем ли дори един агент на КГБ, ще го размажем като насекомо!

— Хубаво е, когато човек има такива приятели — вдигна глава Джейк.

— Лоши времена — въздъхна китаецът. — Първо загина уважаемата ви съпруга, а после и Дейвид Ох. Този почтен човек беше известен с приятелските си чувства към нас и ние дълбоко скърбим за него…

— За разлика от златните таели, приятелите понякога се променят — отбеляза Джейк.

— Така ли?

Джейк усети нарасналото внимание у другия.

— По всичко личи, че Дейвид Ох не е бил убит от агенти на КГБ.

— Значи китайци, така ли? Това е ужасно!

— Наистина — кимна Джейк. — Особено след като се оказа, че тези китайци са действали по указание на Агенцията.

От стаята на секретарката се разнасяше потракване на пишеща машина, станало оглушително в настъпилата тишина.

— Страхувам се, че в такъв случай сме изправени пред сериозна загадка — промълви Сун.

— Временно — поклати глава Джейк. — Дейвид Ох беше успял да я разреши, но на мен ще ми трябва още малко време. Очевидно някой вътре в Агенцията е започнал да действа срещу нас.

— О, Господи!

Джейк замалко не се изсмя. Чудесния Сун приличаше на плачлива старица. Но положението съвсем не беше смешно и двамата прекрасно го знаеха.

— Проклети да са всички предатели! — промърмори Сун и се изплю в ъгъла, за да подчертае тежестта на думите си. — Шпионите са като бесни кучета — заразяват всеки, до когото се докоснат! На кого да вярва човек? — изцъка с език, главата му се поклати: — Лоши времена, лоши времена!…

— Така е — съгласи се Джейк. — Което означава, че и двамата трябва да бъдем нащрек. Аз бягам от собствената си организация…

— Какво?

— С положителност зная, че съм следващата им мишена.

— Значи веднага трябва да ви приберем — развълнувано го погледна Сун. — Зная едно местенце, където…

— Хиляди благодарности, уважаеми мистър Сун — вдигна ръка Джейк. — Но все още е рано да стигаме дотам…

— Глупости! Нали затова са приятелите? Истинските приятели знаят как да постъпят и не търсят укритие при промяна на вятъра!

— Това е абсолютно вярно — съгласи се Джейк.

— Но аз просто не мога да си позволя да премина в нелегалност. Мисля, че можете да ми помогнете по друг начин…

— Само кажете, приятелю — вдигна ръка Чудесния Сун.

— Обяснете ми защо Ничиреншу идва в Хонконг.

В настъпилата тишина Чудесния Сун си даде сметка за здравината на капана, в който беше попаднал.

— От къде на къде питате точно мен? — промълви объркано той.

— Защото той идва тук, за да се среща с вас — щракна капана Джейк.

Чудесния Сун не изпита дори подобие на гняв. Напротив — душата му се изпълни с възхита. Този човек има сърце на истински китаец, помисли си той. Ако имам капка ум в главата, аз непременно, трябва да го поставя начело на преговорите, които ми предстоят.

— Може би Ничиреншу се среща с много хора тук, а аз съм само един от тях — направи опит да се измъкне той.

Джейк не разполагаше с време за словесни дуели, но знаеше, че друг избор няма. Чудесния Сун никога не предлагаше информацията си даром. А освен това, като всеки китаец, умираше да води пазарлък.

Номерът е да знаеш какво иска да получи в замяна и да си сигурен, че то е по-малко ценно от това, което искаш ти, въздъхна в себе си Джейк.

— Чувам, че напоследък вашата триада има проблеми с полицията в Станли — започна той. — Нима нямате сигурни начини за защита?

— Шеф на полицията там стана оня мръсник Макена — въздъхна Чудесния Сун. — А с упорити австралийци като него се работи изключително трудно. Но ще го оправим…

— Може би — сви рамене Джейк. — Само че не е сигурно… Колко златни таела на ден губите междувременно?