Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Но това ще стане чак след ден и половина — отвърна Джейк, прикривайки гнева си с цената на доста усилия. „Търпение“, беше го посъветвала Блис…

— Значи можете да съкратите нещата — усмихна се Чудесния Сун. — Всичко зависи от вас, уважаеми Мейрък.

Джейк отвори уста да отговори, но в същия момент вратата отлетя на пантите си и в стаята се втурна Блис, следвана от трима гардове на триадата.

— Проследен си! — задъхано прошепна тя. — Едва успях да се промъкна дотук, без да ме забележат!

— Колко са? — скочи на крака Джейк.

— Трима.

— Господин Мейрък?

— Уважаеми Сун, за съжаление трябва да отложим обяда за по-късна дата — очите му пробягаха по помещението: — Има ли други изходи оттук?

— Разбира се. Два надземни и един подземен.

Джейк избра тунела.

Антъни Беридиън умираше. Животът го напускаше частица по частица, заедно с пуснатата на бавни обороти видео лента. Движенията му изглеждаха гротескно забавени, дори примигването на клепачите изискваше няколко дълги секунди.

— Господи Исусе Христе!

— Мейрък — промърмори Ундерман. — Започва да си отмъщава…

Донован се размърда. Беше седнал като дете — с прибрани колене и пъхнати под стола крака. Носеше поло на сини и зелени райета и къси спортни шорти, а на краката му имаше маркови маратонки.

Намираха се в специално изолирано с олово помещение на петдесет метра под земята, съвсем близо до Белия дом. Президентът беше гледал видеозаписа и вече оповести своето решение. Всичко ставаше като по време на война, но само Ундерман беше достатъчно възрастен, за да отбележи този факт.

Вече за десети път гледаха записа. Ето го Ундерман, изблъсква лекарката и се навежда над Беридиън. Пусната на бавни обороти, лентата наподобяваше ням филм.

Ръката на Ундерман потъна във вътрешния джоб на сакото, после бавно излезе оттам, въоръжена с пистолет. Куршумите улучиха лекарката в лицето. Бам, бам, бам! В помещението плисна кръв, примесена с мозък, стената зад убитата се оцвети в червено.

Донован бавно се извъртя към Ундерман заедно със стола си.

— Сега ти си шефът, Хенри — промърмори той. — Но въпреки това ще ти задам един въпрос: защо я застреля? На твое място бих й задал няколко въпроса.

Ундерман прокара длан през лицето си и въздъхна:

— Не зная какво да ти отговоря. Предполагам, че съм действал инстинктивно. Изведнъж осъзнах какво стана с Антъни, въпреки всичките ни предпазни мерки… Три денонощия не бях мигнал, мислех единствено за неговата сигурност… А това беше последното място на света, за което… О, всъщност вече няма смисъл да говоря по този въпрос. Нямам логично обяснение за постъпката си и толкоз. Гняв, смайване, сляпа жажда за отмъщение…

— Разбирам те отлично, Хенри — меко каза Донован. — Но ти си достатъчно опитен, за да се контролираш. Ти си ветеран в службата и аз не мога да си обясня постъпката ти…

— Проклет да е онзи кучи син Мейрък! — извика Ундерман. — От него започна всичко!

Донован стана на крака и се протегна. После пристъпи да изключи видеомагнетофона и помещението се изпълни със странна розова светлина.

— Може би Мейрък няма нищо общо с това — отбеляза той.

— Какво искаш да кажеш?

— Нашият айсберг…

— Воркута?

— Да. Не бива да изключваме подобна възможност. Може би лекарката е била дълбоко замразен съветски агент.

— И е успяла да премине всички проверки?

— Случва се…

— Случва се при онези боклуци от ЦРУ, но не и при нас!

— Защо? С какво толкова се отличават проверките на Лангли от нашите?

— Не си в течение — изръмжа Ундерман. — Не те обвинявам, защото това не е твоя работа. Но нашите проверки наистина са коренно различни. Именно затова си мисля, че не Воркута, а Джейк Мейрък е успял да вербува лекарката…

Донован бръкна в джоба си и извади лист жълтеникава хартия. На такава хартия се отпечатваха шифрограмите, прехващани от територията на СССР.

— Първи резултати от новата ни полярна станция — поясни той, докато Ундерман разгъваше листа. — Мисля, че трябва да обърнем повече внимание на проекта „Кам Сан“, върху който работят китайците…

— Защо? Това е съвместен проект между тях и няколко западни фирми със седалище в Хонконг. Какво толкова странно има в него?

— Много неща — отвърна Донован. — При това непознати за нас. От дешифрираното съобщение личи, че КГБ е имал връзка с някакъв работник в „Кам Сан“. Той по погрешка влязъл в забранен район и помислил, че се намира в хранилището за ядрено гориво. Бил незабавно арестуван и разпитван в продължение на осемнадесет часа…