Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Запали няколко свещи, после нареди двадесет и седем ароматични пръчици в полукръг пред дървения олтар. Около себе си разтвори древните книги. Накара сина си да седне на най-добре осветеното място, лицето му буквално светна. Очите му блестяха с непозната решителност, това накара сърцето й да се изпълни със задоволство.

Седяха един до друг върху бамбуковата рогозка, тя усещаше дъха му върху бузата си и имаше чувството, че се докосва до безсмъртието. Дори да умре още утре, той ще продължи да живее и неговата сила ще даде плът и кръв на отмъщението. Атена и Зи-лин ще бъдат наказани за стореното зло.

Ничиреншу беше логичен избор за нея. Древният Ничиреншу беше убивал в името на свята кауза, но нима нейната кауза бе по-малко свята? Не, Юмико беше сигурна в това. Тялото й под тънкото кимоно гореше, изпъстрено с белези. Свидетелството на нейното унижение. Част от нервите са необратимо прекъснати — така й бяха казали японските доктори. Около тях няма да усеща болка, няма да усеща нищо. Но въпреки това тя гореше. О, как гореше!

Агонията й се отдалечаваше само при мисълта за това, което е длъжна да стори. Аки-чан беше творение на Зи-лин, независимо от желанията й. Но тя, с помощта на сенсея, щеше да го превърне в свое могъщо оръжие. Ще го превърне в човек, когото Зи-лин нито ще познае, нито пък ще може да му се противопостави.

Неговата философия проповядва разум и ред в света. Затова синът му ще бъде пълната й противоположност — опасен анархист. Капчица хаос в подредения свят на Зи-лин. Собственият му син! Каква ирония на съдбата, Господи!

Отвори уста и запя. Псалмите бяха протяжни и малко страшни, духовете на дедите й сякаш оживяха. Нощта беше мрачна. Сиянието на звездите от първия урок на Аки-чан отдавна беше изчезнало. Небето беше запълнено от ниски, черни облаци, натежали от електрически заряди. Аки хвърли поглед към непрогледната нощ и си спомни за язовеца. Запита се дали майка му има лотосови цветове. Усети приближаването на нещо страшно и неясно, стори му се, че чува плясъка на прилепови криле…

Религиозните псалми на Юмико изпълваха помещението със странни отблясъци. Пламъчетата на свещите потрепваха, вероятно от течението… Но все пак…

Псалмите продължаваха.

Юмико беше права — Аки-чан вече го нямаше. Детето се превърна в мъж. Един определен мъж, с желязна воля и силна жажда за живот…

Юмико беше убедена, че присъства на възкръсването на Ничиреншу. Той се превъплъти в душата на сина й. Кой би могъл да я разубеди?

Не Аки-чан, това поне беше сигурно…

— Искам да знам нещо…

Юри Лантин лежеше на неоправеното легло, направо върху смачканите плътни чаршафи от „Ив Сен Лоран“. Чисто гол, той небрежно подръпваше от тънка чуждестранна цигара. Дългите му крака бяха леко свити в коленете, а тялото му — напълно отпуснато.

— Чувам все по-обезпокоителни слухове — промърмори той, отправил поглед в кремаво боядисания таван.

— Какви слухове?

Даниела седеше до него, облегната на меки пухени възглавници. Носеше част от костюмчето „Албер Нипон“, което Лантин наскоро й купи от магазин „Берьозка“, разположен само на три пресечки от площад „Дзержински“. Макар да беше съвсем близо до службата, Даниела не беше влизала там нито веднъж. Иначе разполагаше със специалната карта от червена пластмаса, която й осигуряваше свободен достъп до валутните магазини, в които се продаваха луксозни западни стоки. Но откакто започна връзката й с Юри Лантин, двамата вече три пъти бяха отскачали до там.

Тази вечер носеше разкошната пола от „Нипон“, чиято мека синтетика обгръщаше бедрата й по особено чувствен начин. На краката си имаше черни копринени чорапи, а от кръста нагоре беше гола.

Лантин често я обличаше по екстравагантен начин, това очевидно засилваше възбудата му. Беше безкрайно изобретателен и много обичаше да надзърта към голотата й през пластовете скъпи дрехи и още по-скъпо бельо.

А тя изучаваше тялото му така, както художникът изучава голия си модел. Очите й се плъзнаха по чистата линия на гърдите му, лишени от противното окосмение на голяма част от руските мъже. Коремът му беше плосък и стегнат, с ясно очертани мускули. Членът му беше омекнал и спокоен, легнал в очакване на бедрото. Краката му бяха здрави и мускулести като на лекоатлет. Даниела изведнъж си даде сметка, че обича това тяло с изпепеляваща страст. Но главата върху него беше съвсем друга работа…