Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

— Вече държим и триадите. Може би знаеш, че Тцун-Трите клетви има приятел на име Чудесния Сун. Това означава, че притежаваме 14К. А сър Джон Блустоун е тясно свързан с Хак Сам…

— Остава Грийн Панг — отбеляза Джейк. — Без шанхайската триада едва ли ще стигнеш далеч…

— Вярно е — призна Зи-лин. — Това означава Андрю Сойър и преди всичко Достопочтения Чен, който държи цялата нелегална търговия със злато, преминаваща през Макао… — обърна се и закова очи в лицето на Джейк. За миг годините сякаш изчезнаха и Джейк се озова очи в очи с млад и енергичен мъж, от когото се излъчваше непоколебима решителност и желязна воля. — Вече имаш трите части на „фу“, синко. А четвъртата е в ръцете на Андрю Сойър.

— Сойър!? — смаяно промълви Джейк. — Всемогъщи Буда!

Малкият будистки храм беше сгушен в стръмните планински склонове, високо над Шек-О. В късния следобед двамата бавно пристъпиха в хладното и здрачно помещение. Миризмата на кедрови листа се смесваше с аромата на запалените ароматични пръчици.

Зи-лин потъна в дълга молитва, а Джейк си мислеше за по-земни, но не по-малко важни неща. Все още не беше свикнал с мисълта, че има баща; че стои редом с човек, в чиито жили тече неговата кръв. От време на време се улавяше, че трепери. Не можеше да разбере дали това се дължи на дълбокото душевно облекчение или на някаква друга, неизвестна причина.

— „Юн-хюн“ вече е безполезен — промълви Зи-лин, когато се настаниха на верандата с бамбуков покрив, опасваща храма от всички страни. — Той не може да съществува без върховен водач, без човек, който да ръководи и направлява действията на останалите…

Слънцето се плъзгаше към хоризонтала запад, лъчите му позлатяваха спокойните води на Южнокитайско море. Дори тъмните облаци на хоризонта изглеждаха златни…

— Имаш предвид тайпан на всички тайпани, нали? — предпазливо попита Джейк.

— Точно така. Човек, който би контролирал не само Хонконг, но и цял Китай. Защото без международната търговия и финанси на Хонконг, Китай завинаги ще си остане една затворена и изостанала страна.

— Аз съм готов, татко.

— Не, синко — поклати глава Зи-лин. — Животът ти и без това е бил достатъчно труден.

— Но аз имам необходимите качества.

Зи-лин видимо се колебаеше.

— Вярно е, че в целия свят няма по-подходящ от теб за ръководител на „юн-хюн“ — призна той колкото на Джейк, толкова и на себе си. — И аз наистина имах определени планове в тази насока. Ти да си начело тук, а Ничиреншу да действа в Япония…

— Значи въпросът е уреден.

— Не. Нищо не е уредено. В продължение на дълги години ние на континента прибягвахме до догмите на Маркс и Енгелс с единствената цел да въдворим ред и да се освободим от влиянието на проклетите чужденци. Тяхната алчност е ненаситна, искат не само да изсмукват кръвта ни, но и да ни погълнат въобще…

— Комунизмът изпълни задачата си. От няколко години насам си давам сметка, че сме стигнали края. Вече имаме чувство за известна стабилност, но продължаваме да мислим феодално. В Пекин все още властва консервативната философия.

— Ясно ми е друго — бъдещето на Китай е свързано с капитализма. Чрез Хонконг ще обединим цял Китай, включително Тайван. Тукашната пазарна икономика ще се превърне в модел за развитието на цялата страна.

— Но по пътя си ще срещнем големи трудности. В Пекин все още има влиятелни маоисти, а и Кремъл няма да остане безмълвен свидетел на стремежа ни към истинска независимост. Тези неща също са част от огромната отговорност на бъдещия върховен тайпан…

— Татко, докато бях във Вашингтон, научих нещо важно за себе си — животът ми е такъв, какъвто го направя сам !

— Дори след като научи, че и Фо Саан е бил част от „юн-хюн“?

— Да, дори след това. Фо Саан ме обучаваше, но без вродените си способности едва ли бих усвоил в достатъчна степен богатите му познания. Той не би могъл, а и никога не пожела да влияе на мирогледа ми.

— И моят живот е това, което пожелах да бъде.

— Значи наистина си го искал.

— Разбира се.

Зи-лин наблюдаваше залеза. Все още не можеше да свикне с различния свят, в който беше попаднал. Непрекъснато си напомняше, че и това тук е Китай, но трябваше да си признае, че всичко, дори слънцето, му изглежда различно… Човек има нужда от адаптация, но неговото време изтичаше. Единствената му надежда беше Джейк. Със смайване установи, че това наистина е така.

Въздъхна и най-сетне кимна с глава.

— Добре. Така да бъде. Вече разговарях с Андрю Сойър. Той ми е много задължен, никога не би могъл да ми се отплати. Защото стана тайпан благодарение на мен. И по тази причина получи последната част от „фу“. Никога не забравяй това.