Ерик Лустбадер - Владетелят (Част II)

Русокосият шофьор прекоси Москва река по друг мост и се насочи на север, далече от широките булеварди и очите на официалната власт.

— Следяха ли ни? — попита Даниела.

— Едва ли — сви рамене шофьорът и я погледна за миг в огледалцето. — Но предохранителните мерки са задължителни.

Даниела позна уличките, по които минаваха.

Всички те водеха към Червения площад. Русокосият свърна в една от пресечките, които вървяха успоредно с него. На Кутузовски проспект зави на изток, намали скоростта и волгата се плъзна по тиха уличка, от двете страни на която се издигаха стари, но добре поддържани къщи с гранитни основи и тухлени стени.

Паркира пред една от тях и слезе да й отвори вратичката, съвсем като униформен шофьор.

— Нагоре по стълбите, другарко генерал — промълви все така приятелски той. — Ако обичате…

Даниела продължително го изгледа, после се обърна и пое по гранитните стъпала. Прозорците бяха осветени, завесите в топли тонове — спуснати. Изправена пред масивната врата, тя изведнъж се почувства гола и беззащитна. Бравата изщрака още преди да протегне ръка към звънеца, на прага се изправи позната висока фигура с красиво удължено лице. Погледна в хладните светли очи и изведнъж се запита какво се крие зад тяхното привидно спокойствие.

— Имате доста странни представи за начините, по които се урежда среща с дама, другарю Лантин.

— Влезте — кратко отвърна той, отдръпна се да й направи път и затвори вратата зад гърба й. После закрачи напред и тя беше принудена да го последва, за да чува думите му: — Гладна ли сте? Дано да е така, защото съм приготвил блини…

Озоваха се в просторна, ярко осветена кухня. Стените и подът светеха без нито едно петънце. В дъното имаше широк мраморен плот, от двете му страни блестяха огромен фризер хладилник и професионална печка „Вулкан“. Бяха последен модел, очевидно внесени съвсем наскоро от чужбина. От тавана висяха метални куки, на които бяха окачени медни тенджери и тигани. Лантин й обърна гръб и продължи с домакинските си занимания. Носеше черен панталон от фина вълна и меки мокасини, бялата му риза беше току-що огладена. Всичко беше западно производство, очевидно скъпо.

— Изглеждате доста декадентски, другарю Лантин! — подхвърли малко по-остро от необходимото Даниела, раздразнена от начина му на поведение.

Лантин се разсмя и тя с изненада откри колко променено изглежда лицето му. Ако не бяха тънките мустачки, несъмнено би го взела за двадесетгодишен хлапак.

— Юри — отвърна той. — Юри и Даниела. Между тези стени няма „другари“. — Очевидно беше очаквал отговор, тъй като след няколко секунди намали пламъка на газовата горелка и се обърна да я изгледа: — Но какво има?

Даниела се раздвижи. Бавно обиколи просторното помещение, надничайки по ъглите и отваряйки вратите на многобройните шкафчета.

— Това ли търсите? — попита Лантин и извади портативен магнетофон от чекмеджето на масата в средата. — Сама можете да се уверите, че е изключен.

Даниела го пое, извади касетката и я постави на мраморния плот.

— Къде е камерата? — хладно попита тя.

Лантин махна с ръка към огледалото до вратата. Обективът беше хитро вграден в рамката. Даниела се наведе, проследи кабела и бързо откри видеомагнетофона, монтиран под умивалника. Извади касетата и я постави на плота редом с другата.

— Нямаше нужда да си правите този труд — промърмори Лантин. — Тая машинка изобщо не работи.

— Не съм изненадана — сви рамене Даниела. — По-добре го махнете оттам, мястото е прекалено влажно.

Размениха си продължителни погледи, после Лантин усети миризмата на разтопеното масло и рязко се обърна към печката.

— Нямах намерение да правя запис на нашия разговор — промърмори той. — Проявявате прекалена подозрителност.

— Няма такова нещо — отвърна тя, надзърна зад рамото му и проследи сръчните действия на пръстите му върху тестото: — Къде се научихте на това?

— Мама — кратко отвърна той и прибави няколко капки студена вода. — Тук някъде сигурно се търкаля готварска книга, но блините човек трябва да си ги меси сам.

Хапнаха на масата в кухнята, съвсем неофициално, като мъж и жена. Но храната беше далеч от обикновената скромна вечеря: блините от пшеничено брашно бяха поднесени с черен хайвер и разтопено масло, водката в кристалната каничка беше леденостудена. Даниела остана с впечатлението, че празнуват нещо, в главата й изведнъж се появи една неотдавна прочетена статия. В нея се твърдеше, че първата стъпка на американките към сърцето на избрания мъж неизменно включва поднасянето на любимата му храна…