Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Обезпокоени от хода на бойните действия, американците открито заеха страната на Чан и започнаха да изпращат все повече пари и военни съветници в армията му. Колкото по-тежко ставаше положението на националистите, толкова повече средства хвърляха уплашените „гуай-лох“…

Няколко месеца по-рано генерал-майор Дейвид Бар поиска среща с Чан и настоя за незабавно изтегляне на войските му от Манджурия. Мао беше оставил там само няколко гарнизона, но мъдро наблегна на разяснителната работа и в резултат на негова страна преминаха почти триста хиляди бойци от марионетната манджурска армия, изоставена на произвола на съдбата както от японците, така и от руснаците… Така НОА укрепи позициите си на север, без да се налага да отслабва своята численост на юг.

Но Чан, подведен от своите съветници (най-ревностен сред които беше, разбира се, Хуайшан Хан), отказа да напусне Манджурия. В крайна сметка генерал Бар не бе нищо повече от един презрян „гуай-лох“ и едва ли можеше да разбере историческото значение на Манджурия за огромната Китайска империя…

През ноември 1948 година НОА под командването на генерал Чен И започна широко настъпление в централните и източните провинции на страната. В рамките на три месеца бяха унищожени половин милион войници на Националистическата армия и Чан вече беше склонен на преговори за мир. Но великият освободителен поход беше започнал и нищо не можеше да го спре — нито генералисимусът, нито американските пари, нито агресивните намерения на руснаците.

През април армията на Мао завзе Нанкин, а в началото на есента дойде и окончателната победа. На 1 октомври 1949 година в Пекин беше обявено създаването на Китайската народна република.

Народът бурно приветстваше Мао, вече Председателя Мао ! Малцина познаваха човека, родил брилянтната стратегия на победата, още по-малко знаеха името му…

Трите клетви чу автоматичната стрелба, видя как Джейк блъска Неон Чоу назад и се втурна към телефонната кабина на кея. Успя да определи, че стрелбата идва откъм собствената му джонка и се стегна да посрещне най-лошото.

Третият му братовчед беше нощна смяна в участъка на Абърдийн и благодарение на него полицията пристигна наистина светкавично. Трите клетви се качи на полицейския катер и потегли към джонката си заедно с четиримата униформени. Изправен на носа, той тръпнеше от тревога, докато полицаите зад него внимателно проверяваха оръжието си. Правеха го със същата съсредоточеност, с която бяха действали малко по-рано и японците от бойния „дантай“.

Дъждът браздеше тъмната вода, тежки капки барабаняха по палубата. Трите клетви избърса очите си и бавно пое по стълбичката. Джейк беше горе, приведен над нещо тъмно и продълговато.

— Стойте тук! — просъска един от полицаите, разпознал Джейк. По пътя насам Трите клетви им описа тримата членове на семейството си, които би трябвало да бъдат на борда: Джейк, Блис и Зи-лин.

— Блис! — простена той и се отпусна на колене пред тъмната купчина в краката на Джейк. — Съкровище мое! — протегна ръце и отметна влажната коса от лицето и. Пръстите му почервеняха от кръв.

— Джейк! — отчаяно проплака той. — Джейк!

— Трябва да я закараме в болница, чичо — прошепна Джейк. Лицето му беше бяло като платно, а очите му — обикновено златисти и ярки, сякаш бяха изгубили всякакъв цвят.

— Ти добре ли си, племеннико?

— Да.

Гласът му беше тих.

— Джианът?

Очите на Джейк бавно се повдигнаха към лицето му:

— Животът на баща ми свърши…

— Проклети да са злите божества, стоварили това нещастие върху главите ни! — простена Трите клетви, ръцете му инстинктивно докоснаха тялото на осиновената му дъщеря. Това беше неволен, но многозначителен жест. Семейството се топеше, затова всеки от останалите живи ставаше още по-скъп на сърцето му. — Видя ли ги, Джейк? Видя ли убийците?

— Заварих ги в кубрика — отговори Джейк. — Бяха трима, въоръжени с „Гион 30-09“… Изключително добри професионалисти, най-вероятно „дантай“…

Не можеше да сподели с чичо си за загубата на „ба-мак“. Как да обясни необяснимото? Как да опише тежестта на вината, която го смазваше? Беше абсолютно сигурен, че „ба-мак“ ще го предупреди за приближаващата опасност, че благодарение на това чувство ще успее да предпази поне Блис… Неволно я притисна до гърдите си.