Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

Облечен в охлузен лоден, който повече би отивал на някой беден студент от близкия университет „Джордж Вашингтон“, Тренъди се сгуши в яката си като костенурка.

— Какъв е този внезапен интерес към Питър Кърън? — попита без предисловие той.

— Преди малко каза, че имаме проблем — парира Симбал. — Какъв е той? Има ли връзка с Кърън?

— Бих желал да прекратим този дуел — въздъхна Тренъди.

— Вече не работя за теб, Макс — погледна го в очите Симбал. — Действията ми не подлежат на контрол от Службата по наркотиците…

— Но въпреки това сме тук, един до друг… Как ще обясниш това?

— Имам нужда от информация — неохотно призна Симбал.

Завиха по Вирджиния авеню и тръгнаха на северозапад.

— Не виждам как мога да ти помогна, ако не говориш открито — сви рамене Тренъди. — Знаеш, че няма начин да измъкнеш нещо от мен, а без достъп до служебния компютър си направо нула… — замълча, после тръсна глава: — Ясно! Моника и купонът… Дадох ти възможност за прекрасен старт! Май наистина почвам да остарявам…

— Наистина ми хрумна да използвам Моника за достъп до компютъра, но не се получи — призна Симбал.

— Момичето си го бива — кимна Тренъди. — Никак не е глупава, но е хлътнала до ушите по теб… Господ знае защо, тъй като ти си един коварен копелдак… Дано й дойде акълът! Все пак тя не те познава така добре като мен…

— В замяна на това ти пък не спиш с мен…

— Пресвета Дево! — разшириха се очите на Макс Тренъди, а устните му се разтегнаха в иронична усмивка: — Означава ли това, че тя се е докоснала до истинския Тони Симбал?!

Намалиха крачка и спряха пред южния вход на парка Рок Крийк. От мястото им добре се виждаше езерото в дъното, зад него се издигаше красивата, покрита с мрачна слава фасада на хотел „Уотъргейт“.

Симбал замълча. Очите му механично се плъзнаха по застиналата вода, сива като гръб на охранен кашалот. Защо нямам желание за словесен двубой, запита се той. После тръсна глава:

— Ще ми помогнеш ли, Макс?

— Сам каза, че вече не работиш за мен — поклати глава другият.

Симбал инстинктивно усети, че не чука на нужната врата и нещо му се изплъзва. Това чувство го обзе още в залата за наддаване и остана в душата му като лепкава паяжина. Но какво се крие зад него?

— Може би е време да станем приятели — тихо промълви той.

— Аз ти имах пълно доверие, Тони — погледна го прямо Тренъди. — Дори след Бирма… После звънна онзи твой състудент и ти заряза отдела, заряза и мен… Кой дава право на надутите английски копелета да крадат чужди, търпеливо обучавани агенти?

Изправени един срещу друг, те се гледаха в очите и попиваха ехото на казаното.

Невидима баржа издаде тръбен зов оттатък завоя на реката, Симбал неволно потръпна.

— Господи! Това ми прозвуча като погребален звън…

— Може би наистина е така.

— Хайде да сложим край на враждебността, Макс — дълбоко въздъхна Симбал. — Искрено желая това!

Тренъди огледа реката, сякаш очакваше да съзре невидимата баржа. Дълго време мълча, после бавно кимна с глава:

— Хубаво, това ме устройва — сключи ръце зад гърба си. Симбал неволно отбеляза колко червени са дланите му. — Винаги съм се възхищавал от теб, Тони. Ти беше най-добрият ми оперативен работник. Мъчно ми е, че те изпуснах…

— Никога нямам мира, Макс — отново въздъхна Симбал. — И това е всичко.

— Ясно — кимна Тренъди. — Всички сме така, все гоним промяната. Това е част от живота…

Продължиха бавната си разходка. Задминаха ги двама младежи с лица на преуспяващи бизнесмени, облечени в анцузи и маратонки.

— Господа, като гледам подобни хлапаци, имам чувството, че съм безнадеждно остарял — въздъхна Тренъди.

— Питър Кърън отговаря за агентурата, внедрена в „Дикуи“, нали? — попита Симбал. — Миналата седмица в Ню Йорк е убит Алън Тюн, малко преди насрочената тайна среща със своя постоянен информатор. Мисля, че Кърън знае доста повече от мен за текущите операции на „Дикуи“…

— Не разбирам какво общо има това с теб — отвърна Тренъди, извади кърпичка и избърса насълзените си от вятъра очи. — Коригирай ме, ако греша, но мисля, че нямаш причина да се бъркаш в работата ни с „Дикуи“… Още по-малко пък в операциите на СЕН… — Имаше предвид Специалния екип по наркопроблемите — една секретна формация в структурите на ЦРУ — „Дикуи“ се преплита с част от задачите, които трябва да изпълня в Югоизточна Азия по заповед на Донован — поясни Симбал. — Той иска да знае всичко — кой движи нещата, накъде ги движи и защо… В тази връзка исках да те помоля да ми уредиш една среща с Питър Кърън.