Ерик Лустбадер - Наследникът (Част I)

— Болница, чичо — прошепна той. — Трябва да я закараме в болница!

— Полицейският катер е тук. С него ще стане най-бързо — вдигна глава и направи знак на униформените полицаи, които вече привършваха с огледа.

— Трима убити — установи единият от тях, а колегата му извади бележник и започна да записва. — Локви кръв, почти пълна разруха под палубата. Използвано е автоматично оръжие.

— Трима ли? — напрегнато попита Трите клетви. — Кои са те? — Полицаите мълчаливо го изгледаха и той се извърна към Джейк: — Кои са те?

— Ще трябва да изчакаме — обади се един от полицаите. — Нямат никакви документи, които да послужат за идентификация.

О, Богове, простена душата на Трите клетви. Защо си губя времето с тези корумпирани копелета? И да знаят нещо, пак няма да го споделят с мен. Изправи се и с усилие на волята потисна обзелото го раздразнение.

— Дъщеря ми се нуждае от спешна медицинска помощ, сержант! — гласът му беше стегнат и делови. — Бъдете така добър и я откарайте в болницата!

— Какво знаете за инцидента, сър? — попита полицаят с бележника.

— Нищо — повдигна рамене Трите клетви. — Защо ми задавате такъв идиотски въпрос? Нима забравихте, че пристигнах тук заедно с вас?

— Такъв е редът, сър — обади се един от останалите. — Трябва да вземем показания от племенника и дъщеря ви.

— Моля ви! — леко повиши тон Трите клетви. — Това може да почака до сутринта! Дъщеря ми е ранена, а племенникът ми е в шок. Давам ви дума, че ще получите пълни и подробни показания от тях, но не сега!

Старшият на патрула погледна Джейк, премести очи към Блис и кимна с глава.

— Добре. Момчета, вдигайте я… Внимателно, ще си удари главата… — Изчака тялото на момичето да изчезне от погледа му, после пристъпи по-близо до Трите клетви: — Предупреждавам ви да не пипате нищо до пристигането на екипа от криминалисти на Специалния отдел. С тях вероятно ще има и съдебен лекар. Моля да улесните работата им.

— Разбира се.

Полицаят отмести глава, за миг прожекторът на катера посребри широкото му кантонско лице.

— Моите съболезнования… Това тук наистина е страшно. — Лютивият дим от дизеловия мотор на катера го принуди да се прокашля: — Племенникът ви май също се нуждае от медицинска помощ…

— Аз ще се погрижа за него — отвърна Трите клетви. — Единственото, за което ви моля, е дъщеря ми час по-скоро да бъде в болницата…

Полицаят докосна козирката си, огледа още веднъж Джейк и се прехвърли на катера. Моторът изръмжа на високи обороти и лекият плавателен съд бързо се стопи в нощта.

— Това наистина ме връща с години назад… Когато все още не можех да си позволя подобни неща.

Тони Симбал вдигна глава към поредицата картини в позлатени рамки.

— Особено тази…

Платното беше на Сезан, необичайно агресивно с ярките си цветове. Четката на художника беше действала с размах, цветовете бяха положени майсторски и оказваха на зрителя почти физическо въздействие. Симбал не разбираше скрития замисъл на картината. Харесваше му, но не можеше да го възприеме изцяло.

— Сезан е художник, който умее да балансира на ръба на безумието и именно това ме привлича у него — каза Макс Тренъди. — Създава една цяла вселена — хаотична и едновременно с това абсолютно логична… Не мислиш ли? — сведе поглед към каталога, получен при влизането в залата на търга, и си записа нещо в полето. После отново погледна Симбал: — Почти не те видях на купона снощи…

— С Моника си припомняхме миналото…

Тренъди затвори кориците на каталога и се ухили:

— Значи затова гардеробът ми се оказа блокиран за повече от час, а?

— Сигурно — сви рамене Симбал.

— Я да поседнем — предложи Тренъди и тръгна към широката зала с дълги редици кресла. Търгът се провеждаше в една от най-известните аукционни къщи в страната. Залата на Уисконсин авеню все още беше полупразна. — Доколкото разбирам, спомените не са довели до нищо добро…

— Не доведоха изобщо до нищо! — намусено отвърна Симбал. Залата бързо се запълваше, Тренъди правилно беше предвидил, че е време да си намерят места. — Предполагам, че Моника вече те е осведомила за интереса ми към Питър Кърън…

Тренъди отвори каталога и отново си записа нещо.

— От къде на къде трябва да ме информира за каквото и да било? — попита с известно закъснение той. — Но тъй и тъй повдигаш въпроса, затова мисля, че трябва да решим един малък проблем…

По-късно, след като Тренъди се отказа да наддава за Сезан поради прекалено високите ставки, двамата напуснаха залата и бавно тръгнаха към реката. Денят беше влажен и студен, откъм Потомак духаше пронизващ вятър. Сякаш зимата отново се връщаше и върху леда всеки миг щяха да се появят кънкьори…