Мариана Тинчева-Еклесия - Сън срещу събота

По кое време отнесъл долу отрочето, никой не се сетил да погледне сахата, щото чакащите бащи и майки не знаели какво първо да гледат: живороденото бебе от Мита или безсънните очи на мъжа, който рекъл, че до три дни и родилката ще е на крака!

По съмнало вече и децата в Плевен знаеха, че Мита е оживяла от молитвите на поп Димитър, а бебето й донесъл един таласъм.

— Кой е той?

— Защо е дошъл?

— Не гледа ли с лоши очи? — питаха през плет, тръгнаха клюки и страхотии — от чаршията до Дачовата чешма, дето беше ханът.

— Хекимин? Откъде идва? — Анастасия беше вече в двора на хана, под клонаците на голямата круша, дето родствениците на Гего и Мита се събираха за гощавка.

— Хекимин. Идва от Заара, но не казва накъде отива — Гего не знаеше къде да се дене от радост, че има син и невестата му оцеляла. — Тате даде на хекимина златна пара, пък той я оставил до главата на бебето. Бог ни прати този човек…

— И какво е името му? — наставницата вдигна ръка към гърдите си, разкопча бялата риза, повея си.

— Михал било името му… или Михаил, не го чух хубаво. От година насам овдовял, та тръгнал подир съдбата си.

— Трябва да е добър човек — не знаеше какво друго да каже.

— Малко му е да го наречеш добър — Банко кимна към каруцата до обора. — По душа и златни ръце не мяза на нашенци… Разправя, че туй — да вади дете от майка, научил някъде из Французско, дето и други книги за човешкото здраве прочел, и какви ли не чудеса видял… Сега вози покъщнината си, носел и церове, и потреби всякакви за излечение на болни…

— А децата му? — Анастасия се сети за приказката на хаджи Ана, когато вървяха със Захари Княжески по чаршията в Заара.

— Не спомена за деца. Сигурно вече са задомени, човек на възраст е, около петдесет…

— Как забравих, че сложих дърва в огнището преди да тръгна! — уж случайно се сети. — Главните могат да паднат на пода, Гънчо ще се изгори! — обърна гръб, като видя, че вратата на хапа се отвори и на прага застана мъж досущ Хекимина.

— Поне залък от питата и меда! — Гего се засегна.

— Пак ще дойда — подтичваше към Дачовата чешма; сети се, че вчера махленките й разправяха как по вечерно време непознат мъж спрял пред портата й, питали го кой е, кого търси, пък той не отвърнал на питането, правил се на важен…

До вечерта пък целият град узна, че Хекимина носел торба пари, искал да купи голяма къща и да живее в Плевен!

Беше седмият ден от юни 1852-ра.

За какво му е на Хекимина да служи на непрокопсаници, събрани в хиляда къщи? Какво го тегли към това място, лете знойно от горещини, а зиме — камък и дърво се цепи от мраз?…

Откакто за мютевелия се задържа Али Пияницата, а църковната подредба се тъкми от Доротей, народът, като не виждаше нищо добро, изпадна в неверие. Неверието нали е нож за душата, реже разсъдъка, за да кове злини. Хората захванаха да вършат всякакви щуротии: потапят нечисти духове по вировете на барата; преследват „вампирясали“ клетници; варят магии в големи бакъри; „убиват“ глогове… Та само за две години момчетата в трите мъжки училища намаляха на половина; монахините Макрина и Теодосия понаучиха нещо от таблиците на Неофит Рилски, но на момите в Плевен четяха само Псалтир, Часослов, Апостола. В църковната школска килия ходеха двайсетина момичета — колкото да се каже, че епископ Партений не е закрил мирското школо на Анастасия. Не го е закрил — сиреч не е турил катинар на вратата, но и от неговите уста излизаха приказки по нейна ученост. Кой какво измисляше и дотуряше, не се знаеше: живеела в чужда къща, щото нямала грошове да си направи своя; мислила се за даскалица над монахините, но по благочестивост не е като тях; дружките й вече ще станат баби, пък тя — мома! Сегиз-тогиз по вечерно време комшии виждали таласъм да влиза през комина на къщата и да нощува в голямата одая, дето спи тя с малкия Гънчо… Видя се вече, че детето няма прилика нито с епископ Агапий, нито с наставницата, ама… за какво й е това чуждо отроче? Гледа го, храни го, носи го из града… понеже не може от таласъм да зачене свое! Тогава да иде при Хекимина да му иска цяр! Две невести ходили вече при него в хана, той им свил бурени разни и прахове от стъкълца… сега невестите чакат! Какво чудо ще излезе от тях, не се знае още, но най-голямото чудо стана, когато попадията спря каруцата в двора на хана и измежду ритлите изтеглиха поп Спас! Конят се бил сепнал, докато попът шетал около каруцата, та едното колело минало през крака му. Туй, че се е счупил кокалът под коляното, не било страшно, ами кръвта от счупеното не спирала да тече, докато свещеникът прочел всички молитви към Бога за кръвоспиране.