Мариана Тинчева-Еклесия - Сън срещу събота

— Струва ли си толкова път от Заара? — не смееше да помръдне, да чуе другото.

— Не съм дете, Анастасийо, не се мамя лесно! И тогава ме питаше защо те любя; знам, че и тук ще ме попиташ. — Не искаше да отмести ръката си от монетата. — Най-първо те любя за туй, че вършиш добро на хората. После… не знам! Че слънцето знае ли защо люби земята и я топли с лъчите си? Славеят знае ли защо люби своята славейка и вие за нея гнездо, и я храни, и пее от ранни зори… И защо в дивния свят на многобагрия един самец обича една самка? — пръстите му погалиха шията й, наведе глава, сложи устни във вадичката на гърдите й; някое време пи задъхана плът. — Не ме отпращай! Не лъжи ни Бога, ни себе си, че искаш да живееш сама! Защо и аз да живея сам, щом душата ме тегли към теб! — устните му се вдигнаха към лицето й, за да види, че е затворила очи, сякаш шептеше в ума си молитва. — Прости ми, Анастасийо! — задъхваше се в нега, нямаше повече думи, усети тялото си силно като на младини, притегли я в себе си силно, дръпна забрадката й, захапа косите…

— Не е ли грях? — чу в ухото си.

— Ще се венчаем идущата неделя… Кълна се във всички богове и богини, че колкото обич и грижи имам напред — твои са! Ще ти помагам да съберем моми за школото, ще те браня от лоши приказки, ще берем лековити билки, и момчето, с което живееш, ще имам за свое… Грях ли е, Господи?

— Искам! — най-сетне чу; тялото й — тръпно, уплашено допреди миг, отведнъж премаля в неговото, вдигна ръка към раменете му, стана й много горещо. — Господи!

Сватбата на Михал Хекимина с наставница Анастасия не беше идущата неделя, а две недели след Петрови пости. Каквито приказки се понесоха дотогава из Плевен — тръгнаха по селата, че и из епархията. Наставницата пак учеше моми в килията, деца от махалата събираше в къщата на дядо Гънчо — да пишат по пясъчните сандъчета и да сричат таблиците… Хекимина се спазари с Гего до венчавката да остане в хана. Комай всеки ден го виждаха край школската одая да чака избраницата си, да й даде букетче полски цветя, да й каже, че иска да купи нива, или — да я поведе из ливадите с Гънчо да берат лековити билки… И тя ходи из пущинаците с мъж, с когото не е венчана?!… Ама нали Хекимина всеки ден вършеше чудеса с болните и показа добро сърце — вярваха на честта му! Вярваше му даже и поп Спас, който каза, че ще го венчае в църквата, без да му плаща грошове, пък Анастасия рече: „До венчавката ще решим…“ — и покани за кум, кого мислите? За кумове покани Пенчо Влад Петков с невестата му! Шаферка щяла да бъде първородната им дъщеря, която се била намерила в годината на откриване на мирското школо, а сега — най-прилежна мома в това школо!… Нямало да се вдига голяма сватба, понеже и двамата младоженци не са първа младост; само колкото да се пише в църковната книга, че са двама пред бога и да заживеят заедно в къщата на дядо Гънчо. Там Хекимина ще вари билки, ще отвори дюкян в голямата одая с полукрузките, пък полукрузките ще пренесат в голямата одая на Геговия хан, дето Мита и Анастасия ще събират момите…

— Кога ще бъде венчавката? — Доротей, който от Гергьовден не беше минавал през Плевен, щом научи вестта от Ваклина в Ряхово, дето тя наставляваше тамошните деца, реши, че трябва да иде за знаменателното венчане! Той все още се пишеше протосингел на епископ Партений, ала тези дни, щом баща му, хаджи Иван Спасов даде на митрополита 80000 гроша, Византиеца прати Партений в Цариградската патриаршия невъзвратимо, а владишката корона на врачанската епархия щеше да сложи върху главата на Доротей… в края на тази 1852-ра…

Като сам разбра, че няма нито осанката на епископ Агапий, нито неговата духовна мощ, йеромонахът се захващаше с прости, ама благи работи: купуваше и препродаваше имоти; слухтеше кой какви упреци сипе против митрополита — и срещу добри пари му ги донасяше! Така и сега.

Като довтаса в Плевен три дни преди сватбата, разтършува се нагоре-надолу да събере приказки, да чуе всичко как е било и как ще бъде; разгневи се на поп Спас, че му разказа как го спасил Хекимина; усети честната обич на плевенци към лечителя, пък негово преподобие хич не забелязваха… Върза в душата си всички сплетни, както змиите излизат в кълбо на Благовещение, и в събота заран, ден преди сватбата, повика в църковната школска килия кумовете и младоженците.

— Виж какъв мъж пристигнал в Плевен! — лицемерно захвали Михал, щото от всички слова на плевенци очакваше да види мъж снажен, силен, надут, а осанката на лечителя му се стори вестма малка за подслон на велика душа.